Catholic-news

„Нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела“ (Евр 10, 24). Тази е темата на Посланието на Папа Бенедикт ХVI за Постното време през 2012, което бе публикувано във вторник.

Посланието е разделено на три части. Първата точка е посветена на отговорността към братята и сестрите и разглежда специално смисъла на „correctio fraterna“: „Пред злото не бива да се мълчи. Тук си мисля за поведението на онези християни, които предпочитат да се нагаждат към господстващия манталитет поради респект или просто заради удобство, а не предупреждават братята и сестрите за онези начини на мислене и действие, които противоречат на истината и не следват пътя на доброто.

Християнското напътствие обаче никога не почива върху духа на осъждането или на взаимното обвиняване; то се прави непрекъснато от любов и милосърдие и произхожда от правилната грижа за доброто на братята и сестрите.“
Втората точка на Посланието изтъква значимостта на дара на взаимността и подчертава, че за християните закрилянето на другия противоречи на поведението, което поради това, че ограничава живота до чисто светски измерения, не гледа на него от есхатологична гледна точка и приема всеки морален избор в името на индивидуалната свобода. Общество като сегашното може да оглушее както за физическото страдание, така и за духовните и морални потребности на живота. Това не бива да се случва между християните!“

В третата част Папата обръща внимание на пътя на светостта, по който трябва да се върви заедно:
„Вниманието едни към други трябва да способства да се насърчаваме взаимно към все по-голяма истинска любов – `като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне`(Притчи, 4, 18) – в очакването да живеем в Бога онзи ден, в който слънцето няма да залезе. Подареното ни време за живот ни дава ценна възможност да открием и да извършим добрите дела, оживени от любовта на Бога. Така расте и се развива самата Църква, за да достигне до съвършения образ на Христос (срвн. Еф 4, 13). В съответствие с тази динамична перспектива за растеж се намира и нашето искане взаимно да се подтикваме, за да достигнем до пълнотата на любовта и на добрите дела“.

При това Папа Бенедикт ХVI предупреждава за изкушението на хладкостта: „Всички ние сме надарени с богати духовни или материални дарби, които са необходими за изпълнението на божествения план, за доброто на Църквата и за личното спасение (срвн. Лк 12, 21; Тим 6, 18). Духовните учители напомнят, че този, който няма никакъв напредък в живота на вярата, изостава“.