Catholic-news

Общуването с прокажените е темата на първото четиво и на Евангелието за днес. Можем само да опитаме да се поставим в безнадеждното положение на прокажението от времето на Исус. Днес проказа има само в третия свят. Поради медицинските познания днес проказата е болест като всяка друга. Много за преодоляването на това заболяване е допринесъл отец Дамиан де Вьостер, апостолът на прокажените. Името на светеца е тясно свързано с това, което през 1870 г. са описвали като „ада на Молокаи“: колониято от прокажени на остров Молокаи, където живеели около 600 болни, пропъдени от обществото, без медицинско обслужване. За да бъде спряно разпространението на нелечимата по онова време болест, правителството на кралство Хаваи взело драконовски мерки: всички заразени с лепра били депортирани на един нос на остров Молокаи, откъдето не можели да избягат. В този естествен затвор те били изоставени на съдбата си. На 10 май 1873 г. в Молокаи пристигнал млад мъж – отец Дамиан де Вьостер, който живял сред прокажените 16 години. През 1884 г. и самият отец Дамиан се разболял от проказа и външно бил тежко обезобразен от болестта. Въпреки това той продължил да работи, докато силите го изоставили. Отец Дамиан починал на 15 април 1889 г., понеделник от Страстната седмица, на 49-годишна възраст. В него може да се види какво може човек, когато живее като християнин.

Подобно на това, което са преживели болните от проказа преди 140 години в ада на Молокаи е трябвало да преживеят прокажените по времето на Исус, когато хората не са познавали болестите и често са били склонни да определят някоя болест като проказа, а болните били изолирани, както чуваме от първото четиво. Тогава хората са били съвсем безсилни към болестите и са се опитвали да възпират заразяването с изолация. Било трудно да се различават заразните от незаразните болести. Нечистият бил напълно изолиран, поради което не можел да участва както в обществения живот така и в богослуженията. Това била много тежка участ, което днес не можем да си представим.

Исус също се сблъскал с феномена „проказа“. Болният имал пълно доверие в Исус, който обаче не се страхувал да го докосне. И днес много хора идват при Исус, падат пред него на колене и му казват „Ако искаш, можеш ме очисти“.
Често ние забелязваме само външното и пропускаме да видим, че и ние самите сме като прокажени, че и нашето време е нападнато от проказата. Ето няколко примера:

Неблагодарността към Бог и към хората – недоволството.
Днес една трета от човечеството живее в охолство. Хората, които имат собствено жилище, кола, добра храна, хубаво облекло и т.н. мислят, че това е нещо обикновено. Трябва да благодарим на Бог, че живеем като тези, които са добре, като тази благодарност трябва да включва и помощта ни за бедните, които са две трети от всички хора и които живеят в голяма мизерия. Виждаме по телевизията нуждите на тези хора, но само гледаме и хленчим за всяка дреболия. Много големи цивилизации са загинали от собствения си лукс: гръцката, римската. На мястото на консуматорското общество трябва да дойде ново, което е доволно. Потребителското общество се консумира до смърт, физически и психически. Трябва да се приучваме да бъдем доволни!

Липсата на време за Бога и за околните.
Машините и различните уреди до голяма степен са ни облекчили от тежката физическа работа. Работното време е съкратено наполовина в сравнение с това преди 100 години. Днес така организираме свободното си време, че да не изтървем нещо, така че нямаме време за Бог и за хората около нас. Личният егоизъм стои на преден план и заслепява. Страхопочитанието пред Бог и чувството за святост изчезват все повече. Неделята като ден на Господа, в който се ходи на църква, е определящ фактор само за около 15% от верните. Смисълът на неделята не е в това да не работим нищо в този ден, поради което да изживеем по-големия стрес на свободното време, смисълът на неделята е, че тя принадлежи на Господ, а не на свободното общество.

Друг важен момент, който трябва да се конкретизира са абортите и евтаназията, които показват все по-малко уважение към живота. Външно всичко изглежда наред: ние сме християнски Запад. Практическото отхвърляне на Бога в края на второто хилядолетие личи във факта, че човекът иска да се наложи като господар над живота. Светостта е изгубена; последицата е, че дори и животът, който досега е бил смятан за свещен вече е не е свещен, не е недосегаем. Мъртвите и касапницата на войните, особено на двете световни войни през миналото столетие крещят към небето; точно толкова необхватен е броят на децата, убивани в майчината утроба. Бойното поле е преместено във вътрешността на човека. Кръвта на неродените деца крещи към небето.

Осъзнаването в началото на третото хилядолетие е трудно. Свети Павел ни сочи това във второто четиво: „Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христос“ (1 Кор 10, 31). При всичкото черногледство трябва да видим как хората, които имат за пример Христос, правят невероятното. Въпреки че вестниците почти не пишат за живота на тези свети хора, може да се каже, че без тях светът щеше да е по-беден.

Като бивш директор на издателство искам да кажа на моите колеги от пресата: не запълвайте вестниците само с ужасни истории, използвайте поне една страница, за да съобщавате за доброто, което се случва и днес. Говорете за живота на хората, които правят света по-човечен, защото имат за пример Христос. Хората имат право да видят и доброто, което да ободри сърцето им. Не бруталността, богатството и егоизмът водят обществото напред, а хората с безкористна любов. Тези хора правят видима за нас любовта на Бога. Тези хора са фарове в началото на третото хилядолетие след раждането на Христос.

Можем да бъдем сигурни: Бог ни обича. Днес се молим: „Боже, Ти обичаш Твоите създания и се радваш да живееш с хората. Дай ни ново и чисто сърце, което да е готово да Те приеме.“ Всички знаем колко трудно е да стане сърцето ни ново и чисто във вътрешното ни пространство. Затова само можем да молим Бог: „Милостиви Боже, нека пресвятата жертва да ни очисти от греховете и да ни направи нови хора. Нека ни помогне да живеем по Твоята воля, за да получим обещаната награда.“

Само когато гледаме към вечната ни родина, ще бъдем с Христос знак на надеждата в този свят. Щом стоим в началото на третото хилядолетие, трябва да ни е ясно, че само Христос със своята саможертвена любов към Бог и към хората може да донесе светлината и надеждата в тъмнината на това време, както това направи отец Дамиан де Вьостер за 600 болни от проказа на о.Молокаи. Всеки убеден християнин е фар в непроходимите води на нашето време, светлина за бъдещето.

Хората могат да бъдат преценявани по това как си представят бъдещето. Бъдещето на света свършва в гроба или в огненото кълбо, бъдещето на християните е вечният живот. Вярата в Христос, който победи смъртта, променя основно човека. Пожелавам ви да намерите тази вяра в Христос, която да промени дълбоко живота ви и същевременно да ви обогати.

Отец Бернхард Зирх OSB

Превод: www.catholic-news.bg
(поместваме коментара с малки съкращения)