Catholic-news

„Великият архитект Франк Лойд Райт казвал, че лекарят може да скрие своята грешка, а на архитекта не му остава друго, освен да предложи на клиента си да огради неудачната къща с лозе. Мисля, че някои епископи днес трябва да се занимават с лозарство, за да скрият онова, което бе построено през последните години” – това мнение изказа кардинал Джанфранко Равази, председател на Папския съвет по културните въпроси. Според кардинала много нови храмове напомнят свещен гараж, в който е паркиран Бог, а вярващите са строени в равни редици. Някои изглеждат направо езотерични – унили и лишени от светлина. Други пък приличат на конферентни зали, които спокойно могат да се ползват от протестантите или последователите на юдаизма – религии, в които сакралното пространство се запълва от словото и музиката.
Според кардинал Равази католицизмът има нужда от знаци, образи и устойчиви елементи в сакралното пространство, каквито са олтарът, светилището, параклисът. Председателят на Папския съвет по културните въпроси обясни, че „католическата Литургия в определен смисъл е театрална – има си ритъм и действие, използват се цветове, „костюми” и игра на светлината… В католицизма присъствието и въображението не си противоречат, а хоризонталното измерение трябва хармонично да се съчетава с вертикалното. Хармонията трябва да е основен елемент на всяка католическа светиня – подчертава кардинал Равази. Според него проблем днес е това, че много архитекти, проектирайки храма, не се занимават с формирането на една обща свещена вътрешна обстановка. Това е задача на енорийските свещеници, които невинаги се справят с нея. „По този начин се разрушава хармонията в храма, защото олтарът в църквата далеч не е второстепенен предмет” – изтъква кардинал Равази.
За състоянието на съвременната сакрална архитектура Равази разговаря с Марио Бота, швейцарски архитект. Бота признава, че новите църкви често са резултат от експерименти. Някои наистина напомнят на гаражи и са далеч от семплотата, която е характерна за християнската архитектура за две хилядолетия назад. „Често обаче се случва този, който поръчва проекта за светинята, да не може ясно да формулира очакванията си за нея” – подчертава архитекта. Според архитект Бота върху формата на днешните църковни сгради голямо влияние оказва хаосът в съвременните градове. Европейските градове бяха най-интелигентните, най-уязвимите и най-ярките образци на организацията на човешкото общество. Те имаха центрове и граници, представляваха една определена цялост. Днес обаче градовете имат много центрове и нямат граници. Все пак в мисленето на много хора храмът си остава, както и преди, централна точка.