Catholic-news

Когато нелоялни сътрудници предизвикват хаос, за да създадат впечатлението за анархия
Коментар на Армин Швибах (kath.net)

Първо добрата новина: Бенедикт XVI се чувства отлично, както подобава на възрастта му, въпреки че на плещите на 85-годишния Папа тежи работа, физическо и психическо натоварване и отговорност, които могат да накарат средностатистическия мъж на 40 години да не може да си поеме дъх. Няма рак, няма тумор, нито нищо. Само приказки.

Папата знае за медийния цирк, който в последните дни се разиграва около Ватикана, „вътрешните му войни“, вражди и завист, спектакъл, чиито мръсни пръски достигнаха чак до третия етаж на Апостолическия дворец със „строго поверителното“ писмо на колумбийския кардинал от Курията Дарио Кастрилон Хойос, публикувано на 10 февруари в италиански вестник. Папата също знае, че този медиен театър се получава, само защото нещо не е наред в Римската Курия.

Лошата новина: В действителност във Ватикана има „дупки“, от които неконтролирано и хаотично изтичат поверителни информации, които после – както обикновено – се подемат от медиите. А главната дупка е Държавният секретариат. Кой прави това по някакви причини (още)не се знае. Но няма съмнение: Това, което е видимо за обществеността са само парчета от шрапнели на взривени от медиите мини. „Някой“ – по каквито и да е причини – си е поставил за цел да хвърля кал нагоре и опитва като кукловод да управлява хаоса.

В тази хаотична мозайка освен Държавният секретариат са включени и администрацията на държавата Ватикана, както и IOR, който със създаването на нов контролен орган и с изричната воля на Папата за прозрачност е на ръба да бъде приет като „чист банков институт“ в „white list“ (белия списък) на международните банки. Към тях се прибавят и лични антипатии.

Не става дума за един теч, от който извира поверителна информация, а за най-малко три, на пръв поглед независими един от друг течове, пред които е изправена Ватикана, три източника на недискретност, които през изминалата седмица се събраха в „обща смесица“ с основната цел да дискредитират най-близките сътрудници на Папата и държавния секретар, кардинал Тарчизио Бертоне. Има и други разклонения, които достигат чак до Китай.

Тази седмица ще се стигне още по-далеч: новите „взривяващи“ разкрития за IOR вече са обявени. В началото не стоят медийни кампании, а липса на лоялност на сътрудниците от Курията, които нарушават служебната си клетва. На 29 юни 2010 г. Папа Бенедикт каза в проповедта си, че въпреки страданията, предизвиквани от насилническото преследване на християните, „те все пак не са най-голямата опасност за Църквата. Тя търпи най-големи щети от това, което замърсява вярата и християнския живот на нейните членове и общности и посяга на неприкосновеността на мистичното и тяло, на пророческите и способности, отслабва нейното свидетелство и помътнява красотата на лика и“.

Изглежда, че сега е настъпило „времето за тоягата“ и за Ватикана, както каза Папа Бенедикт XVI още на 11 юни 2010: „Пастирът се нуждае от тоягата срещу дивите животни, които искат да пробият в стадото; срещу разбойниците, които търсят плячката си.

До тоягата е тояжката, която дава опора и помага да се преминат трудните места. И двете спадат към служенето на Църквата, към службата на свещениците. Църквата също трябва да използва тояжката на пастира, с която да пази вярата от фалшификатори, срещу водачи, които заблуждават. Именно употребата на тояжката може да е служене на любовта. Днес виждаме, че това не е любов, когато се търпи недостойното за свещеническия живот поведение.“

Превод: „Католически новини“