Catholic-news

Проповед за 7-а Обикновена неделя

Ако направим макар и само една, дори най-малка стъпка към Бог, Той охотно ще ни посрещне, подобно на баща, който приема своя блуден син, когато той се връща при него. Днешните литургични молитви, четивото от историята на народа от Стария завет и евангелският откъс ясно ни свидетелстват за това. Народът на Израил забравил какво Бог бил направил преди за него. Той не се сещал за предишните времена. Народът не призовавал Господ, не работел за Него, а само Го огорчавал с греховете си и беззаконията си. Въпреки всичко това Бог продължавал да обича Своя народ и да изразява намерението си да го спаси: „Аз, аз сам изглаждам твоите престъпления заради самия Мене и греховете ти не ще спомена” (Първо четиво: Ис 43, 18-19. 21-22. 24b-25). Всеки път, когато възпоменаваме и размишляваме над учението, постъпките и действията на Спасителя, ние на думи и на дела изпълняваме онова, което Му е угодно. Днес се молим Бог да ни даде тази потребност – да възпоменаваме и размишляваме за Бог и за Неговите деяния (Встъпителна молитва). За съжаление в съвременния свят са малко хората, които се сещат за Бог и размишляват над онова, което Той е направил за нас. Размишленията за Бог и Неговите дела пробуждат в нас радостта и желанието да свидетелстваме за това навсякъде: „Ще известявам Твоите чудеса, ще се радвам и тържествувам за Теб, ще възпявам Твоето име, Всевишни” (Отпевен псалом). Тези размишления утвърждават в нас упованието ни в Него: „Аз се уповавам на Твоята милост, Господи; сърцето ми се радва за спасението от Теб; ще възпея Господ, който ми прави благодеяния” (Входен антифон).
Нашият Бог е Бог истинен, верен, постоянен. Той не променя Своите мисли, намерения, обещания, решения. Той е неизменно добър, обичащ, милосърден. Ние можем непрекъснато да се уповаваме в Него, а приближавайки се до Него – да осъзнаем своята немощ, ограниченост, греховност… Нека се покаем и да вземем решение повече да не грешим (Второ четиво: 2 Кор 1, 18-22).
В днешното Евангелие четем как Исус, като видял вярата на парализирания и неговите спътници, започнал от най-нужното за болния, т.е. от прощаването на греховете му, а едва след като го излекувал от духовната болест му дава изцерение и от телесната. Това показва именно по какъв начин Бог желае да ни привлече към Себе Си, да ни дари благодати в този живот и във вечността.
А ако проявяваме милосърдие към бедните, нуждаещите се, болните, то и ние самите ще можем да разчитаме на Божието милосърдие. „Блажен е онзи, който пригледва бедни, в злочест ден Господ ще го избави. Господ ще го запази и ще заварди живота му” (Отпевен псалом).
„Свети Отче, всемогъщи вечни Боже, Ти толкова милосърдно възлюби света, че ни изпрати Изкупителя, Който по Твоя воля стана във всичко, освен в греха, подобен на нас, за да можеш да възлюбиш в нас всичко, което възлюби в Своя Син; и ние, съгрешилите и изпаднали в немилост поради непослушанието си, чрез послушанието на Христос отново да придобием Твоите дарове. Затова и ние, Господи, с всички ангели и светци радостно Те изподвяваме…” (7-о предисловие за Обикновеното време).

Отец Антъни Бранаган, CSsR
Превод: www.catholic-news.bg