Catholic-news

По стара традиция в деня на Пепеляна сряда, с който в Католическата Църква започва Постното време, Папа Бенедикт ХVІ отслужи Света Литургия в базиликата „Св. Сабина” на Авентинския хълм в Рим. Литургията бе предшествана от традиционната процесия от близката църква „Св. Анселм”. Папата отслужи и обреда с посипването на главите с пепел – върху неговата глава кръст от пепел направи кардинал Йозеф Томко. Словашкият кардинал е протодякон на базиликата „Св. Сабина”, където се състоя богослужението.
В проповедта си Светият Отец обясни библейския смисъл на посипването на главите с пепел. Най-напред той отбеляза, че пепелта е един от материалните символи, предполагащи използването в Литургията на елементи от всекидневния живот. Но ако другите елементи от такъв тип (водата, елеят, хлябът и виното) се използват при извършването на тайнствата, които предават Божията благодат, то пепелта не е свързана с някакво сакраментално значение. По-скоро тя е свързана с молитвата и освещаването на Божия народ. Първо, пепелта е спомената от Бог, Който казва на човека след неговото грехопадение: „Пръст си и в пръст ще се превърнеш” (Бит 3, 17). „Можем да забележим – продължи Папата, – как символът на „земния прах” претърпява постоянни промени, обусловени от греха. Преди грехопадението земната почва крие в себе си позитивен потенциал, от нея изтичат оросяващите света реки (Бит 2, 6), а тя самата по Божия милост е способна да произведе „всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене” (Бит 2, 9). След грехопадението и наложеното от Бог проклятие обаче тя ще ражда „тръни и бодили”. Отсега-нататък тя ще дава на човека нужните му плодове изключително с цената на човешките „скърби” и труд „с пот на челото” (Бит 3, 17-19). От този момент земният прах вече не напомня за творческото Божие дело, насочено към живота. Оттук-нататък той се превръща в символ на неизбежната смърт. „Пръст си и в пръст ще се превърнеш”. От библейския текст следва, че земята участва в съдбите на човека”. Това „проклятие на земята” обаче в значителна степен има лекуваща функция.
Папата изтъкна още: „Бог, казвайки на човека „Пръст си и в пръст ще се превърнеш”, не само наложи на човека заслуженото наказание, но и му показа пътя към спасението. Това „тяло”, което възприема Словото, върви по този път през земята, през този „прах”. Именно в тази перспектива на спасението трябва да се чете откъса от Книгата Битие в Литургията на Пепеляна сряда: в него чуваме призива за покаяние, за смирение, за припомняне за собствената ни смъртност. Всичко това обаче не е за да изпадаме в отчаяние, а чрез тази смъртност да познаем безкрайната близост на Бога, показващ ни изхода във Възкресението отвъд смъртта и окончателната възможност да влезем в наново придобития рай”.
Бенедикт ХVІ отбеляза, че всичко това се случва по силата на заслугите на Исус Христос и се проявява в Неговата Пасхална мистерия. Той безгрешният взе върху Себе Си нашите грехове, „за да… се оправдаем пред Бога” (2 Кор 5, 21). „Възможността за Божия прошка – каза Папата – е обусловена най-вече от това, че Самият Бог в лицето на Своя Син пожела да сподели нашата съдба, без да изпада в грях. Отец възкреси Сина по силата на Своя Свети Дух, а Исус – Новият Адам, стана „животворен дух” (1 Кор 15, 45), първенец на новото творение. Същият този Дух, Който възкреси Исус от мъртвите, ще замени нашето каменно сърце със сърце от плът (срв. Йез 36, 26). Бог, Който прогони нашите праотци от Едем, изпрати на нашата осакатена от греха земя Своя Син. Бог не пощади Своя Син, та ние, блудните деца, да можем съкрушени и изкупени с Неговото милосърдие да се върнем в нашето истинско отечество. И нека това се случи с всеки от нас, с всеки вярващ, с всеки човек, смирено признали, че се нуждаем от спасение”.