Пътят на нашето спасение е Исус Христос

18 февруари 2018, 22:30

Проповед за Първа Постна неделя

Ние се молим и желаем във времето на ежегодния пост да достигнем до съкровено познание на Христос и да засвидетелстваме това познание с достоен живот. Именно за това Бог сключил завет с човечеството, та то да не погине (срв. първо четиво – Бит 9, 8-15). А знак за този завет между Бог и хората е Христовият Кръст. Кръстът на Христос ни напомня, че Исус Христос страда и умря за нас: „Христос веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните” (второ четиво: 1 Петър 3, 18-22). Съзерцаването на Христовия Кръст и размишленията за страданията и смъртта на Господа ни отвеждат към най-висшето, дълбоко и съкровено познание за Бога и ни вдъхват гореща любов към Бога и твърда надежда. Св. Алфонс Лигуори един път написал, че всички светци са станали такива, защото постоянно размишлявали за страданията и смъртта на Исус. Христовият Кръст е най-висшето училище във вярата, надеждата и любовта. Именно затова Църквата ни призовава през Постното време да участваме в богослуженията на Кръстния път и постоянно да размишляваме над страданията и смъртта на Христос.
Още в самото начало на Великия пост Евангелието (Мк 1, 12-15) показва реалната картина на нашия живот – близостта на изкушенията и необходимостта от борба срещу злото. Божието Слово ни напомня за нашата слабост и греховност. Ако честно осъзнаем колко трудно ни е да запазим достойнство в отношенията си с другите хора в семейството, на работното място, в обществото, както и познавайки вътрешните си недостатъци и слабости, не ни остава нищо друго, освен да се обърнем към Господа с думите от днешния псалм например: „Покажи ми, Господи, Твоите пътища и научи ме на Твоите пътеки. Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение. Благ и праведен е Господ, затова учи грешните в пътя. Насочва кротките към правда, учи кротките на своите пътища” (Пс 25).
И Бог ни посочва пътя на нашето спасение чрез Исус Христос, Който успя да възтържествува над изкушенията и греховете. Бог ни призовава да Го следваме: „Времето се изпълни и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието”.
Започваме спасителния път на Великия пост. Днес пред нас е образът на Исус в пустинята. Той, „въздържайки се четиридесет дни от земна храна, със Своя пост освети това време на покаяние, и разрушавайки всички измами на древната змия, ни научи да преодоляваме изкушенията на злото, та с чисто сърце, чествайки Пасхалната тайна, да можем да достигнем до Вечната Пасха” (1-о предисловие за Постното време).
„Нека бъдем внимателни едни към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела” (Евр 10, 24). Тези думи бяха надслов на годишното послание на Папа Бенедикт ХVІ за 2012 г. Тогава Светият Отец ни призоваваше през цялото това време да не мислим само за себе си, но и за другите. Постното време ни дава още една прекрасна възможност да се замислим върху това, че в сърцевината на християнския живот е любовта. Но за да поддържаме неугасим огъня на живота в християнската любов, за да го раздухаме с още по-големи пламъци, е необходимо да участваме в Литургията и в молитвата на общността.

Отец Антъни Бранаган, CSsR
Превод:
www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар