„Ако простите на човеците съгрешенията им, и на вас ще прости небесният ви Отец“

28 февруари 2012, 02:38

Размишление върху днешния евангелски откъс:

Пропуснал си важна за някого среща.
На светофара някой случайно удря бронята на автомобила ти.
Съпругът ти забравя, че имаш рожден ден.
Синът ти те нагрубява…

В тези и подобни ситуации ние имаме възможността да простим – повече или по-малко.
Ами ако през твоето детство родителите не са ти обръщали внимание, не са проявявали никакви чувства и не са се интересували как живееш и от какво имаш нужда? Ами ако твоят баща е бил пияница и често те е биел? Или пък си разбрал, че съпругът (съпругата) ти е изневерявал(а) в продължение на години? Можеш ли искрено да произнесеш тези три могъщи думи: „Аз ти прощавам”?
Да прощаваме необходимо точно толкова, колкото и да дишаме, и ние добре знаем това. Но се оказва невъзможно да го сторим мигновено. В много случаи прошката е процес, който изисква време и усилия. Трябва да направим няколко стъпчици, преди да можем да забравим обидата, да простим на този, който ни е обидил, и да го поверим на Божието милосърдие.
Какви са тези стъпки? Преди всичко – молитвата. В тишината на сърцето ние се нуждаем от това да се отворим за присъствието на Христос и да почувстваме Неговата любов. Само когато се почувстваме обичани и защитени от Бог, ще можем да простим. Защото на този, който се чувства богат, му е много по-лесно да се примири със загубата на няколко монети, отколкото този, който се чувства беден.
Следващата стъпка е да възбудим в себе си желанието да простим. Когато осъзнаем колко много обидата отравя живота ни и колко силно ние самите сме се провинили пред Бог и хората, желанието да простим ще дойде от само себе си. Тогава следва това желание да го поверим на Господ, та Той да започне да лекува нашата душевна рана.
Много често една молитва не е достатъчна. Добре е, когато имаме възможност, да поговорим с този, който ни е обидил и да му разкажем каква болка ни е причинил и какви са последствията от неговата постъпка. Но целта на такъв разговор трябва да бъде не осъждане, а само помирение. Заветните думи, които ще помогнат да се роди този разговор, трябва да бъдат: „Аз ти прощавам”.

„Господи Исусе Христе, дари ми Твоето милосърдно сърце. Научи ме да прощавам! Помогни ми да се моля за онези, които са ме обидили”.

Превод: www.catholic-news.bg

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар