Catholic-news

„А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути“ (Мт 6, 7): Мълчанието, тишината и молитвата бяха във фокуса на катехизиса по време на Генералната аудиенция в сряда, първата през тази година, която се провежда на площада „Св.Петър“. Пред близо 10 000 поклонници и гости Папа Бенедикт ХVІ завърши тази част от катехизиси за школата на молитвата, касаеща молитвата на Исус и се концентрира върху ролята на мълчанието и тишината.

И за самия Христос говоренето и тишината са били в хармония, като са образували вътрешна динамика, характерна за неговата молитва. „Можем да чуем Божието Слово, само ако сме открити за него и ако сме съсредоточени и мълчим“, каза Папата. Той припомни думите на Св. Августин: „Когато Словото Божие расте, човешките думи намаляват.“

Напълно в този смисъл сам Исус се оттегля в самота, просто за да се моли в себе си, само с Отца, в тишина, без много думи. Тишината създава и у човека дълбоко вътрешно пространство, „за да се отвори в нас нещо за присъствието на Бог, за да дойде в нас Словото Божие и бавно да може да ни прониква“.

Освен тази тишина има и друга, „втора, тъмна и по-тежка“ тишина: Бог също може да запази мълчание по отношение на човека. „Има го и мълчанието на Бога. Господ сам го е изпитал по драматичен начин на кръста: `Защо си ме оставил?` Това, Бог да мълчи, се повтаря непрекъснато в човешкия живот, сякаш не ни чува. И точно тук Исус иска да ни поучи, че зад мълчанието на Бога стои голямата му мъдрост и доброта, че трябва да изтърпим това мълчание и да бъдем способни след това духовно да възприемем неговия отговор и присъствието му“. Бог не мълчи, защото не е тук, а защото е по-голям. Той иска да заведе човека отвъд думите си в нещо по-голямо.

„Затова да помолим Бог сами да притихнем, за да можем така да осигурим пространство за Божието Слово у нас и да понасяме мълчанието на Бог и винаги да забелязваме: да, той е тук“. Базирайки се на думите от псалма, Папа Бенедикт ХVІ подчерта: „Този, който е направил устата, езика и говорните органи – той ли не може да говори? Който е направил ушите – той ли не може да чуе? Той е създал въобще говоренето, мълчанието и слушането“. Преминавайки през мълчанието на Бога, човекът трябва да достигне до по-голямото в неговите думи и неговата истина.

Човекът често се тревожи прекалено за ефективността и резултатите. Молитвата на Исус показва, че за човека е необходимо да спре, да живее един миг на интимност с Бог и да се отдели от ежедневния шум, за да отиде при корените на това, което носи живота и го храни. Нашето време почти не благоприятства съсредоточаването. По-скоро възниква впечатлението, че съществува страх да се откъснеш за момент от потока на думите и образите. Ето защо Папата подчерта необходимостта от възпитание в ценността на тишината и преоткриване на смисъла на съсредоточаването и вътрешното спокойствие.

Както сочи кръста на Христос, Бог говори и чрез мълчанието си и показва мълчанието на Исус като последната му дума към Отец. Преживяното от Исус на кръста открива в най-голяма дълбочина ситуацията на човека, който се моли, и кулминацията на молитвата: „След като сме чули Словото Божие и сме го познали, трябва да издържим също и на мълчанието на Бог, което е съществен израз на Божието Слово“.

Вътрешното и външното мълчание са за Папата основна предпоставка за това да може да се чуе Божието Слово. Тук той напомни за своите думи от Апостолическото си писмо „Verbum Domini“: „Великото патристично предание ни учи, че тайните на Христос са свързани с тишината и че само в нея Словото може да намери място у нас, както у Мария, която е жена едновременно на Словото и тишината – тези аспекти при нея не могат да бъдат разделяни. Нашите богослужения трябва да улеснят истинското слушане: Verbo crescente, verba deficiunt“ (Nr. 66). Този принцип важи за личната молитва, но и за литургиите: „За да се улесни истинското слушане, те трябва да са обогатени с моменти на тишина и на несловесно разбиране.“

В заключение Папата напомни за думите от Компендиума на Катехизиса на Католическата Църква: „ Исус ни учи да се молим не само с молитвата `Отче наш`, но и с примера на Своята молитва. Така освен съдържанието Той ни показва нагласите, необходими за всяка истинска молитва: чистота на сърцето, което търси Църството и прощава на враговете си; дръзко и синовно доверие, отиващо отвъд онова, което чувстваме и разбираме; бдителност, която предпазва ученика от изкушение.“ (№544)

Молитвата на Исус достига кулминацията на своята дълбочина в момента на страданието и умирането, когато изрича своето „Да“ на Божия план и показва, че човешката воля намира изпълнението си в пълното си придържане към Божията воля:

„Всички бедствия на хората, роби на греха и смъртта, от всички времена, всички молби и ходатайства в историята на спасението са събрани в този вик на Въплътеното Слово. Ето че Отец ги приема и ги изслушва, надхвърляйки всяка надежда, като възкресява Своя Син. Така се изпълнява и завършва драматичното събитие на молитвата в икономията на сътворението и спасението“ (Катехизис на Католическата Църква № 2306).

(по kath.net)