Catholic-news

Проповед за 4-а Постна неделя

Как Бог се отнася към света? Бог обикна всички ни, макар и да сме „мъртви поради престъпленията”, и отдаде Своя Единороден Син, за да ни спаси.
В първото четиво (2 Лет 36, 14-16. 19-23) чухме как всички началници Израилеви и самият народ грешали много, като подражавали на всички мерзости на езичниците, осквернявали Дома Господен (т. е. Йерусалимския храм), издевателствали над Божиите пратеници – пророците, пренебрегвали Неговите думи. Последицата от това безобразно поведение на народа било разрушаването на Йерусалим и храма и преселението във Вавилон. И въпреки всичко Бог, по великата Си милост, продължавал да жали за Своя народ и да обича Своето земно обиталище. Той подбудил персийския цар Кир да освободи народа от плен, а народа призовал да възстанови храма в Йерусалим. Ето един нагледен пример за любящото и милосърдно отношение на Бог към Неговия избран народ, както и към всички останали народи, към цялото човечество, към всеки от нас.
Размишлявайки за света, в който ни се е паднало да живеем, размишлявайки върху неговата история, ние виждаме една безкрайна поредица от престъпления, убийства, войни, несправедливост, корупция, измами, кражби, насилие. А какъв греховен хаос цари в нашите собствени души! Изобщо, светът е много далеч от Бог. Всички ние сме слаби грешници, но въпреки това Бог, в милосърдната Си любов, „отдаде Своя Единороден Син, та всеки, Който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”. Защото „Бог не изпрати Сина Си в света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него”.
През цялото Постно време литургичните четива практически всеки ден ни напомнят, че ние сме слаби грешници, а в същото време ни напомнят за великата любов на Бог към Неговите деца и всячески подчертават тази любов, както и желанието на Господ да влезе в близко общение с нас. Господ желае да се приближим към Него, за да изпросим от Него прошка за греховете и сили за живота по-нататък. Господ иска да ни обнови в Христос, „за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Исуса (второ четиво: Еф 2, 4-10).
Ако през цялото Постно време, желателно е всеки ден, ние се вглеждаме в Кръста и размишляваме за страданията и смъртта на Исус, ще разберем колко много ни обича Бог, колко силно желае да ни спаси, и тогава сами ще започнем да Го обичаме. Ето защо няма нищо чудно, че стихът от Евангелието от Иван (Ив 3, 16) е най-известният и най-обичан текст от християните по целия свят: „Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”.

Отец Антъни Бранаган, CSsR
Превод: www.catholic-news.bg