Мълчаливият Йосиф

19 март 2016, 15:27

Днешният евангелски откъс може да се нарече благовещение на св. Йосиф. За разлика от разказите за благовещението на Мария и Захария, в днешния евангелски текст виждаме, че Йосиф не отговаря на ангела. В Евангелието свети Йосиф не произнася нито една дума, той мълчи. Така той изразява своята любов.
Това мълчание е тайната на св. Йосиф. Евангелието разказва как Йосиф, след като разбира, че жена му е бременна, „искаше тайно да я напусне”. Но ангелът му казва: „Не бой се да приемеш жена си, Мария” (Мт 1, 20). Мнозина си мислят, че Йосиф искал да напусне Мария, за да скрие Нейната вина. Разбира се, това е разбираемо: всеки съпруг би се оказал в трудно положение, узнавайки, че жена му е бременна. Лесно е да си представим каква драма е било това за Йосиф, какви преживявания, съмнения! Но ми се струва, че ако св. Йосиф решил тайно да напусне Мария, това било преди всичко от уважение към тайната, пред която се оказал. Отците на Църквата сравнявали неговата реакция на това събитие със светия страх Божи, който изпитвали всички праведници в Библията. Такъв е Мойсей, който „закри лицето си, защото се боеше да погледне Бог” (Изх 3, 6). Или пророк Исайя, който възкликва: „Горко ми, загинах! Защото съм човек с нечисти уста… и очите ми видяха Царя, Господа Саваота” (Ис 6, 5). Такава е Елисавета, която пита: „И откъде ми е това, да дойде при мен Майката на моя Господ” (Лк 1, 43). Такъв е Петър, който казва на Христос: „Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек” (Лк 5, 8). Такъв е и стотникът, който казва: „Господи, не съм достоен да влезеш под моя покрив” (Мт 8, 8). Подобно на всички тези праведни хора, особено подобно на стотника, и Йосиф се бои да приеме Мария, не защото не й вярва и иска да скрие вината й, не защото се безпокои за репутацията си. Той се бои да приеме Мария, защото осъзнава великата тайна, която се извършва и пред която той счита себе си за недостоен. Светите Отци казвали, че Йосиф е противоположност на Адам. В райската градина Адам не се страхувал да вземе от Божия плод, който му предложила Ева. А Йосиф се бои да приеме Божествения Плод, Който носи в себе си Дева Мария.
Йосиф мълчи, и с това ни дава урок по благочестие, по истински страх Божи. Той също така ни дава и урок по любов. Често си мислим, че сами избираме с кого да живеем. Това съвсем не е така – Бог ни изпраща тези хора или ни изпраща при тях. Разбира се, ние сме свободни и можем да ги приемем или отхвърлим, така както и Йосиф и Мария са можели да се откажат от съвета на ангела. Въпреки това самият Бог ни изпраща тези, които обичаме, дори нашите родители и деца. Ние обикновено казваме: „Имам деца”. Библията обаче го казва другояче: „Младенец ни се роди; Син ни се даде” (Ис 9, 6). Ако осъзнаем, че нашите близки са Божи дар, че съпругът, съпругата, децата и родителите са ни изпратени от Бог, ние няма да се отнасяме към тях като към своя собственост, а ще уважаваме тяхната свобода, тяхната тайна, ще ги приемаме такива, каквито са, защото те преди всичко принадлежат на Бога. Ако в общуването ни с тях се появяват трудности, ние ще гледаме на нашите близки не като на хора, случайно появили се в живота ни, а като Божи дар, който трябва да съхраним. Любовта е невъзможна без уважение към тайната на другия човек. Свети Йосиф трябвало да опази тайната на Мария, побеждавайки своите съмнения, своето неразбиране. Ангелът му казва: „Внимавай, твоята съпруга не е твоя собственост. Преди всичко тя има едни специални отношения с Бога”.
Нека се помолим св. Йосиф да ни помага да мълчим пред тайната на Бога и пред тайната на нашите близки. Това мълчание ще бъде много по-плодотворно, отколкото всички думи, които бихме могли да кажем. Амин.

Отец Ясинт Дестивел, OP

Превод: www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар