Catholic-news

Проповед за 5-а Постна неделя

Скъпи братя и сестри!
Днешното Евангелие се състои от две основни части. Първата е по-проста и разбираема. Във втората Исус обяснява на учениците какво предстои да Му се случи.
В началото слушаме за хора, дошли отдалече, които търсят Исус. От техните уста чуваме фразата „искаме да видим Исус”. Ние не знаем каква била точната причина за тяхното пътуване до Йерусалим: може би търговия или участие в празниците, а може би среща с Исус, за Когото вероятно са слушали много. Едно нещо знаем с точност – тези хора са горели от желание да Го видят. Ние не знаем какъв път са изминали в търсене на Исус, но знаем, че са Го търсили и Го намерили. В началото за това помогнал Филип, след това Андрей. Какви изводи можем да си извадим от тази първа част на днешното Евангелие? Който търси Исус обезателно ще Го намери, като в това могат да ни помогнат другите. Всеки човек има свой собствен път към Бога.
В едно село хората ми разказаха как по време на гоненията се събирали на молитва тайно, късно вечер, как плътно затваряли щорите и дръжките на прозорците, за да не се вижда от улицата, как се молели с шепот, та шпионите, които подслушвали, да не могат да чуят нищо. Тези хора бяха открили Исус, бяха Му се доверили и въпреки опасностите се бяха събирали, за да прославят Бога, осъзнавайки, че Той играе най-важната роля в техния живот. Могат да се разкажат много подобни примери.
Нека си зададем въпроса: търся ли Исус както елините от Евангелието, сега, във времената на свобода на съвестта, когато да Го намериш е много по-лесно? Желая ли да се срещна с Него?
Във втората част на днешното Евангелие Исус казва, че Му предстоят страдания, смърт и възкресение. «Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре – принася много плод…». Исус говори за Себе Си – Той е зърното, паднало в земята, Той трябва да умре, за да даде живот на другите. Говорейки за себе си, Исус мисли също и за нас, защото на всеки от нас му предстои да бъде смлян в мелницата на съдбата, за да излезе с мъка като бял изпечен хляб, който другите да вкусят. Исус, говорейки за часа на Сина Човечески, за предстоящото време на страданията, ни приканва към най-трудната крачка в своя човешки час, сякаш ни казва: «Ела при Мен, аз по-рано от теб преминах по тези пътища и знам: макар и да са трудни и тежки, те водят към победата». Трудностите в нашия живот можем да преодолеем само с Исус.
Както тогава Филип и Андрей повели след себе си гърците към Исус, така и Петата Постна неделя ни повежда към тържеството на Пасхата.

Отец Зенон Генец, CSsR
Превод: www.catholic-news.bg