Catholic-news

На днешната Пета Великопостна неделя енорийската общност при катедрала „Св. Йосиф“ в София стана свидетел на вълнуващо събитие по време на Светата Евхаристията от 10.30 часа: изповядване на вярата от членове на Първата неокатекуменална общност в София, която завършва поредния етап от поетия път за обновяване на кръщелните обещания. Изповядването на вярата за първите неокатекумени в България започна всъщност още предишната вечер, в събота, когато в началото на Светата Евхаристия, чествана от последователите на Неокатекуменалния път, членовете на Първата общност бяха въведени с процесия в църквата от отец Пламен (на снимката), посрещнати от песента на събратята, в която впечатляваха думите от Откровението на Свети Йоан „те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца“. Над изповядващите своята вяра енорийският свещеник отец Збигнев извърши ритуала „Ефата“, като поставяйки кръст върху устата и ушите на коленичилите пред него неокатекумени, той произнасяше думата „Ефата!“, което в превод от гръцки означава „отвори се“, последвано от насърчителните слова към всеки един да воюва добрата битка на вярата и да спечели вечния живот, а след това с възлагане на ръцете свещеникът ги насърчаваше без притеснение да изповядват вярата си в Исус Христос. Останалите членове на Първата неокатекуменална общност ще продължат да изповядват вярата си на Литургиите през тази седмица.

Инж. Симеон Атков, отговорник за Неокатекуменалния път в България представя това духовно движение, получило пълно признание от Ватикана: „Този път се ражда през 1964 г. в бараките на бедните в квартал Паломерас (край Мадрид). Негов създател е Кико Аргуело – испански художник. Той се вдъхновил от една реч на Папа Йоан ХХІІІ, който говорил за Църквата на бедните и че обновлението на Църквата ще дойде от бедните. Кико отишъл в Паломерас и заживял там – при скитници, цигани и бедняци, убеден, че сред тези нещастници живее разпънатият Исус Христос. Там той им четял Божието Слово, без да им проповядва морал или да изисква от тях да променят живота си. Постепенно, под действие на Светия Дух сред тях се създала общност. Сред тези толкова бедни хора се родила и Литургия, като отговор на Словото, което било чуто и възприето. Светият Дух въздействал върху тези хора, предизвиквайки зараждане на общение сред тях. Това общение, създадено от Словото на Бога предизвикало проява на милосърдие и създаване на общност. Именно в общността (като едно тяло) става видима и се конкретизира Църквата – като знак на любов и единство. От Испания Неокатекуменалният път бързо се разпространява в целия свят. Създават се нови и нови общности към енориите. В момента те са над 30 хиляди (в Европа, Америка, Африка, Азия, Средния Изток и Океания).
През 1992 г. в енория „Св. Йосиф” – гр.София бе положено началото на неокатекумената и в България. След провеждане на катехизис от италиански мисионери в енорията се роди първата неокатекуменална общност. Тя събра и обедини в себе си хора от различни възрасти, националности и професии, млади и възрастни, семейства с деца, католици, православни и протестанти, кръстени и некръстени – но обединени в стремеж да слушат Божието Слово и да дават помежду си знаци на вярата – любов и единство. В последствие се създадоха още две общности към енорията. Всяка общност има своя програма на развитие – т. н път към обновление на кръщелните обещания. Общностите се събират един път седмично (съгласно своята програма) като: честване на Словото; разглеждане на библейски теми, свързани с Историята на спасението; псалми и отделни точки от Веруюто, а всяка събота вечер заедно участват в отслужване на Евхаристията. През това благодатно време членовете на общностите започнаха да осъзнават, че е трудно, без да познаваме Христос да разберем себе си и другите около нас. Започнахме да откриваме нашите християнски корени, свързани с опита на ранната Апостолска Църква. Постепенно се убедихме (под действието на Духа на Възкръсналия Исус Христос), че всички сме грешни, но единствено Бог ни обича такива, каквито сме. Започнаха да се проявяват и знаци. Някои от тези, които не бяха кръстени приеха Светото кръщение, други пък узакониха връзката си чрез тайнството на бракосъчетанието. Болестите, трудностите и страданията в живота вече не се считат за нещастие, а се приемат като част от Божия план за спасение. Но най-главното може би е фактът, че между нас съществува истинско общение – като в едно голямо семейство. Всеки познава другия и „маските” са паднали. В случай на необходима помощ – всички се отзовават и се стараят да вдигнат „падналия” на крака, за да може да продължи по този път. Голям знак е също, че от Първата общност двама братя получиха свещеническо звание. Това са дон Пламен и отец Страхил, енорист във Велико Търново. Техният пример е повод за размишление, какво трябва да извърши човек, когато Бог го призове на път. И двамата имаха осигурено добро положение в обществото. Първият бе доктор-психиатър, а вторият – научен работник и преподавател в елитна софийска гимназия. Но призивът ги накара (по примера на Авраам) да изоставят „сигурността и клана си” и да повярват, че Бог е предвидил за тях нещо по-добро и велико. И Бог изпълни обещанието си към тях.
В момента енория „Св.Йосиф” в София е приютила три неокатекуменални общности.
Общностите се стараят да евангелизират хората, извън Църквата, и да са в помощ на енорийския свещеник, като участвуват активно в живота на енорията. През 2009 г. бе проведен катехизис и създадена общност и в енория „Дева Мария от Фатима” – гр. Плевен. Неокатекуменалните общности у нас поддържат тесни контакти с общностите в Италия, Швейцария, Полша и особено с тези в Турция и Гърция. Ежегодно ( през м. октомври) в Истанбул се провежда съжителство между общностите на Турция, България и Гърция. Тези съжителства са един голям знак за общение и духовно присъствие, както и за обмяна на опит.“