Catholic-news

С призив към мексиканския народ да бъде верен на себе си, на своите християнски корени и да не позволява да бъде заблуден от силите на злото приключи посещението на Папа Бенедикт ХVІ в Мексико. По време на церемонията по изпращането на летището в Гуанахуато Светият Отец призова също „мексиканските католици и всички хора с добра воля да не отстъпват на прагматизма, който винаги взема в жертва най-слабите и беззащитните”, а да предприемат „солидарни усилия, които да позволят на обществото да се обнови от самите основи, за да има достоен, справедлив и мирен живот за всички”.
Публикуваме превод на прощалната реч на Папата, преди да се качи на самолета за Куба.
„Господин президент, уважаеми представители на властите, Ваши Високопреосвещенства кардинали, скъпи братя в епископата, скъпи приятели! Краткото ми по време, но наситено със събития посещение в Мексико сега върви към своя край. Това обаче не е краят на моята любов и близост към тази страна, която ми е много скъпа. Тръгвам си изпълнен с незабравими впечатления и не на последно място – с незабравимото за мен проявено огромно внимание и израз на любов. Благодаря за любезните думи по мой адрес, господин президент, както и за всичко, което властите сториха за това знаково пътуване. И благодаря от все сърце на онези, които съдействаха и сътрудничеха събитията от тези дни – до най-малкия детайл, – да преминат успешно. Моля се на Господ всички тези усилия да не са напразни и с Неговата помощ да донесат обилни и трайни плодове в живо във вяра, надежда и любов – на Леон и Гуанахуато, Мексико и братските страни от Латинска Америка и Карибския басейн.
Ставайки свидетел на вярата в Исус Христос, трепета от която усетих в сърцата, както и пламенната почит към Неговата Майка, призовавана тук с такива прекрасни титли като Богородица от Гуадалупе и Пресвета Дева Мария на Светлината – отражението на която видях по лицата, бих желал отново настоятелно да призова мексиканския народ да бъде верен на самия себе си и да не позволява да бъде сплашен от силите на злото, да бъде мъжествен и да работи за това живителната сила на неговите християнски корени да доведе до разцвет на неговото настояще и бъдеще.
Станах също така свидетел и на определена тревога от различни аспекти от живота в тази обична страна – някои от тях се проявиха наскоро, други са възникнали още в миналото и продължават да причиняват толкова страдания. Отнасям ги със себе си, споделяйки както радостите, така и болката на мексиканските си братя, за да ги положа в молитвата в подножието на Кръста, в сърцето на Христос, от което ще изтекат изцеряващите кръв и вода.
Горещо призовавам мексиканските католици и всички хора с добра воля да не отстъпват на прагматизма – манталитет, който винаги взема за жертви най-слабите и беззащитните. Призовавам ви към солидарни усилия, които да позволят на обществото да се обнови из основи, за да има достоен, справедлив и мирен живот за всички. За католиците този принос в общото благо е и изискване на онова главно евангелско измерение, състоящо се в защита на човека и представляващо най-висш израз на милосърдна любов. Затова Църквата призовава всички свои верни да бъдат добри граждани, осъзнаващи отговорността си да се грижат за благото на другите – както в личен аспект, така и в различните сектори на обществото.
Скъпи мексикански приятели, прощавайки се с вас, аз ви казвам „addio”, „Сбогом”, в истинския смисъл на традиционния испански израз: „Останете с Бог”. Да, с Бог, неизменно в любовта Христова, в която всички ние ще се срещнем и се срещаме. Да ви благослови Господ и да бди над вас Пресветата Дева”.