Catholic-news

Фидел Кастро не е бил отлъчван от Църквата от Папа Йоан ХХІІІ (1958-1963) по думите на неговия дългогодишен секретар, архиепископ Лорис Каповила. „Думата отлъчване не присъстваше в речника на Папа Йоан“, казва Каповила пред миланския ежедневник „Corriere della Sera“ от сряда.

Той изразява недоумение от това, че непрекъснато се говори за предполагаемо отлъчване от 3 януари 1962 година. 96-годишният архиепископ казва, че за това никога не е имало причина. Екскомуникацията има смисъл само за човек, който е вътре в Католическата църква. Има декрет още от 1949 г., издаден от Папа Пий ХІІ, който обявява всеки, който се присъединява към комунистическа партия за отлъчен.

Каповила обяснява по-нататък, че Светият престол „никога не е поемал инициатива“ да прекъсва дипломатически отношения. Дори за изгонването на епископа на Хавана и на 131 свещеници от Куба през 1961 г. Папа Йоан ХХІІІ говорил на Генерална аудиенция „в умерена форма“.

Италианският богослов Джани Дженари казва за вестника, че съобщенията за екскомуникация на Кастро започнали в началото на 1962 г., след като тогавашният архиепископ от Курията Дино Стафа в разговор за водача на революцията обърнал внимание на заплахата от екскомуникация от 1949. Според вестника дори в щателно водените дневници от Йоан ХХІІІ не е записано подобно нещо.

От седмици се спекулира с предполагаема среща на Папата с 85-годишния Фидел Кастро, който съобщил на кубинския интернет-портал „Cubadebate“ във вторник вечерта (местно време), че в сряда преди обяд с удоволствие щял да посрещне Негово Превъзходителство Папа Бенедикт ХVІ. От страна на Ватикана не е имало нито отказ, нито потвърждение; многократно е обръщано внимание, че това не е предвидено според официалната програма.

Фидел Кастро, който е възпитаник на йезуитски колеж, нарежда в началото на 60-те години да бъдат затворени всички католически училища и осъжда на заточение монахините и свещениците. Кулминацията била изгонването на епископа Едуардо Роза Масвидал и на още 131 свещеници. Повечето от тях били испанци, какъвто бил и незаконният баща на Кастро. През 60-те години карибския остров били принудени да напуснат около 2500 свещеници и членове на ордени.

Ню Йорк Таймс съобщава тогава, че революционният лидер бил отлъчен от общение. Източникът бил служител на Ватикана, който обяснил, че който извършва насилие над епископ или подкрепя такова, автоматично се изключва от тайнствата.

Дали Фидел Кастро и неговият брат Раул, който също е кръстен католик, действително са си навлекли най-тежкото църковно наказание досега не е изяснено, както впрочем и много неща от кубинската революция. Когато през 1974 г. архитектът на ватиканската източна политика, архиепископ Агостино Казароли, е посрещнат радушно в Куба, проличава, че отношенията не са напълно скъсани. Остават да съществуват също и дипломатическите представителства в Рим и Хавана.

Прави впечатление, че от падането на социализма в източния блок Фидел Кастро предпазливо търси сближаване с Католическата църква. През 1996 г. той се среща в Рим с Папа Йоан Павел ІІ. Две години по-късно полският Папа посещава диктатора-марксист в Хавана. Великият лидер го посреща тогава не с бойна униформа, а с тъмен двуреден костюм и почти не изпуска възможност да се покаже на първия ред, когато Папата говори. Никога обаче не отива да вземе Причастие. Като подарък за госта от Рим той въвежда отново празника Рождество Христово и дава съгласието си за освобождаването на политически затворници.

Оттогава сближаването върви с малки крачки. Отново е пуснат един епархиен вестник, разрешени са процесиите, отворени са един манастир и една семинария. По-младият брат Раул Кастро, който от 2006 г. поема ръководството, продължава тази политика. Той приема също и ролята на кардинал Хайме Ортега и Аламино от Хавана като посредник на политическите затворници, някои от които са освободени чрез това застъпничество.

В личен разговор с Раул Кастро Папа Бенедикт ХVІ настоя във вторник за повече социални възможности за участие на Църквата. Преди това той предложи помощта на Църквата за разработването на нов обществен модел. Класическият марксизъм не дава отговор на днешните въпроси, подчерта Папата, който като богослов и като пазител на вярата многократно остро критикува марксизма преди повече от половин столетие.

(по kath.net)