Catholic-news

Втората част от „кубинското” посещение на Папа Бенедикт ХVІ протича в столицата в Хавана. На 28 март 2012 г. Светият Отец отслужи Света Литургия на Площада на революцията. В проповедта си Римският Епископ призова кубинските власти да укрепят религиозната свобода. В богослужението взеха участие над 300 хиляди души.
Папата каза: „Църквата живее за това да прави другите причастни към онова уникално нещо, което тя е, което не е нищо друго освен самият Христос – упование на славата (срв. Кол 1, 27). За да изпълни тази задача тя трябва да се опира на същността на религиозната свобода, която се състои във възможността да известяваш вярата, в това число и публично, и да я живееш, носейки посланието на любовта, помирението и мира, което Исус донесе в света. Следва с радост да признаем, че в Куба бяха предприети стъпки към това Църквата да може да осъществява своята неотменна мисия публично и открито да известява вяра. Въпреки това трябва да се продължи в същия дух и аз призовавам органите на държавната власт да укрепят онова, което вече е достигнато, и да продължават да вървят по този път на истинско служение на общото благо за цялото кубинско общество”.
„Правото на свобода на вероизповеданията, както в индивидуално измерение, така и в общностно, изразява единството на човешката личност, която е едновременно и гражданин, и вярващи” – добави Светият Отец. „Освен това вярващите са длъжни да дават своя принос в изграждането на обществото. Силното общество укрепва съществуването, носи надежда за по-добър свят, създава благоприятни условия за мир и хармонично развитие, и едновременно с това създава силна основа за обезпечаване правата на бъдещите поколения” – допълни още Бенедикт ХVІ.
По-нататък в проповедта си Папа Ратцингер изтъкна, че „когато Църквата подчертава това право (правото на свобода на вероизповеданията – бел. ред.), тя не претендира за някаква привилегия. Тя просто желае да бъде вярна на реда на нейния Божествен Основател, знаейки че там, където присъства Христос, човек израства в своята човечност и намира своята същност. Затова тя се стреми да предложи това свидетелство в своята проповед и учение – както в катехизацията, така и в просветните и университетски среди. Надявам се, че скоро и тук ще настъпи времето, когато Църквата ще може да донесе в различните области на познанието благодатта на мисията, която Господ й възложи и която никой не трябва да пренебрегва”.
Коментирайки литургичните четива, Папа Бенедикт ХVІ говори за истинската свобода, която може да даде само Христос. Той припомни историята за тримата младежи, подложени на гонение от вавилонския владетел, които „предпочитат смъртта, изгаряйки в огъня, отколкото да предадат съвестта си и вярата си. Те намират сила да „възхваляват, прославят и благославят Бог” и увереност, че Господ на вселената и историята няма да ги остави в смъртната опасност. И наистина, Бог никога не оставя чедата Си, никога не ги забравя. Той е над тях и спасява със силата Си”. В този контекст Папата добави, че „човекът страстно жадува за истината и нейното търсене винаги предполага осъществяване на истинската свобода. Мнозина обаче предпочитат леките пътища и се опитват да избегнат тази задача. Някои, подобно на Пилат Понтийски, иронизират над възможността да се познае истината (срв. Ив 18, 38), твърдейки че човек е неспособен да достигне до нея или отричайки, че съществува всеобща истина. Такова отношение, както и в случаите на скептицизъм и релативизъм, води до промяна в сърцето, като го прави хладно, отдалечено от другите и затворено в себе си, превръща ни в хора, които си измиват ръцете, както римският наместник и оставящите се на течението на реката на историята, без да се месят в нея. От друга страна, има и такива, които ще изтълкуват невярно това търсене на истината, което ги води до ирационалност и фанатизъм, в резултат на което те се затварят в „тяхната си истина” и се опитват да я налагат на другите”. „Всъщност – добави Светият Отец – този, който действа нерационално, не може да бъде ученик на Исус. Вярата и разумът са необходими и взаимно допълващи се един друг, което е предпоставено от търсенето на истината. Бог сътвори човека, придавайки го му призвание към истината, и затова му даде разум. Разбира се, християнската вяра събужда не ирационалност, а жажда за истината. Всеки човек трябва да търси истината и да прави избор в нейна полза, когато я намери, дори с цената на жертва”. „Освен това – поясни Бенедикт ХVІ – истината за човека е неотменна предпоставка за достигане до свободата, защото в нея откриваме основите на етиката, с която всички могат да се съпоставят и която съдържа ясни и точни формули за живота и смъртта, за задълженията и правата, за брака, за семейството и обществото, и в крайна сметка – за нерушимото достойнство на човека. Това морално достояние може да сближи всички култури, народи и религии, власти и граждани, както и гражданите помежду им и вярващите в Христос с невярващите в Него”.
В проповедта си пред хилядното множество Папата цитира отец Феликс Варела, „наставник и учител, славен син на Хавата, известен в историята на Куба като първият, който научи своя народ да мисли. Отец Варела ни показва пътя към истинското социално реформиране – да възпитаваме добродетелни хора, за да изградим достойна и свободна страна, доколкото това преобразование ще зависи от духовния живот на човека; наистина „няма родина без добродетели” (Писма до Елпидий, писмо шесто, Мадрид 1836, 220). Куба и светът се нуждаят от промени, но те ще се случат само при условие, че всеки се запита за истината и реши да стъпи на пътя на любовта, като сее помирение и братство”.
Папата призова кубинците: „Скъпи приятели, не се страхувайте да последвате Исус Христос. В Него ние намираме истината за Бога и за човека. Той ни помага да преодоляваме своя егоизъм, да се избавяме от амбициите си и да побеждаваме онова, което ни угнетява. Този, който прави зло, греши, като се явява роб на греха и никога няма да достигне до свободата (срв. Ив 8, 34). Само като се откажем от омразата, от жестокостта и слепотата на сърцето, ще бъдем свободни и новият живот ще се зароди в нас”.