„Кой е за нас Исус от Назарет?“

20 март 2016, 06:00

Проповед за тържеството Връбница (Палмова неделя)

Автор: Папа Бенедикт XVI

Скъпи братя и сестри!

Палмовата неделя е голямата врата, която ни позволява да влезем в Страстната седмица, в седмицата, в която Господ Исус наближава кулминацията на земния Си живот. Той възлиза в Йерусалим, за да изпълни Писанието и да бъде провесен на Кръста; това е тронът, от който Той ще царува във вечността, ще привлича към Себе Си хората от всички времена и ще предлага на всички дара на изкуплението. Ние знаем от Евангелията, че заедно с дванадесетте Исус се отправил на път към Йерусалим и че към тях постепенно се присъединявала все по-голяма тълпа. Свети Марко ни разказва, че още при напускането на Йерихон имало „множество народ“, който следвал Исус (срвн. 10, 46).

На този последен участък от пътя се случва нещо особено, което усилва очакването на това, което се подготвя, и способства още повече за фокусиране на вниманието върху Исус. Край пътя, извеждащ от Йерихон, седи слепец на име Вартимей и проси. Щом чува, че Исус от Назарет минава покрай него, той започва да вика: „Сине Давидов, Исусе, помилвай ме!“ (Мк 10, 47). Опитват се да го накарат да млъкне, но напразно, докато Исус заповядва да го повикат и и му казва да се приближи. „Какво искаш да ти сторя?“, пита го Той. А слепецът отвръща: „Да прогледам, Учителю!“ (срвн. 51). На което Исус отговаря: „Иди си, твоята вяра те спаси“ (срвн. 52). След този чуден знак, свързан с вика: „Сине Давидов“, у тълпата изведнъж се разпространява вълна на месианска надежда, която кара у мнозина да се появи въпросът: „Може би този Исус, който върви пред тях към Йерусалим, е Месията, новият Давид? И идва ли с предстоящото му влизане в Светия град мигът, в който Бог накрая ще възстанови царството на Давид?“.

Също и подготовката за влизането, което Исус прави заедно с учениците Си, допринася за увеличаване на надеждата. Както чухме от днешното Евангелие (срв. Мк 11, 1-10), Исус идва от Витфагия и Елеонския хълм към Йерусалим – това значи по пътя, по който трябва да дойде Месията. От там Той изпраща двама ученици напред и им поръчва да Му доведат осле, което ще намерят пътьом. Те действително намират магаренцето, развързват го и го довеждат при Исус. В този момент въодушевление обзема сърцата на учениците и на другите поклонници: те вземат наметалата си и ги поставят върху магарето; други ги постилат на пътя пред Исус, Който язди на магарето. След това режат клони от дърветата и започват да викат думи от Псалм 118, древни благословии за поклонниците, които в този контекст стават месиански възглас: „Осанна, благословен Идващият в име Господне! Благословено царството на баща ни Давид, което иде в име Господне! Осанна във висините!“ (срв. 9-10). Този радостен вик, предаден и от четиримата евангелисти, е благословение, ликуваща песен на възхвала – той изразява единодушното убеждение, че в Исус Бог посещава народа Си и че дългоочакваният Месия е дошъл най-накрая. И всички са там, силно очаквайки делото, което Исус ще извърши, когато влезе в града.

Но какво е съдържанието, дълбокият резонанс на този ликуващ вик? Отговорът получаваме от цялото Свето Писание, което ни напомня, че Месията изпълнява Божието обещание за благословия, първоначалното обещание, което Бог дал на Авраам, бащата на всички вярващи: „Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен…, и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена“ (Бит 12, 2-3). Това е обещанието, което Израил винаги е пазил живо в молитвата, особено в молитвата на псалмите. Затова Онзи, Който е приветстван от тълпата като благословен, е същевременно Този, чрез Когото цялото човечество ще получи благословия. Ето така човечеството се вижда дълбоко обединено и същевременно загърнато в мантията на Божия благослов, благослов, който прониква във всичко, носи всичко, изкупва всичко, освещава всичко.

Тук можем да открием първото голямо послание, което ни дава днешният празник: поканата да се погледне цялото човечество по правилния начин, народите, от които е съставен светът, техните различни култури и цивилизации. Погледът, който вярващият получава от Христос, е поглед на благословия: мъдър и пълен с любов поглед, който е способен да улови красотата на света и да състрадава на слабостта му. През този поглед гледат очите на самия Бог, които Той отправя към хората, които обича, и към творението, което е дело на ръцете Му. В Книга Премъдрост четем: „Ти всички милуваш, защото всичко можеш, и заглаждаш човешките грехове заради покаяние. Ти обичаш всичко съществуващо и се не гнусиш от нищо, което си сътворил… Ти всичко щадиш, защото всичко е Твое, душелюбивий Господи!“ (11, 24-25. 27)

Да се върнем на днешното Евангелие и да се запитаме: Какво всъщност вълнува сърцата на онези, които приветстват Христос като цар на Израел? Те сигурно са имали собствена представа за Месията, представа за това как трябвало да действа обещаният от пророците и дългоочакван цар. Не е случайност, че няколко дни по-късно вместо да приветства Исус, човешката тълпа в Йерусалим ще вика към Пилат: „Разпни го!“. Самите ученици, както и други, които са Го виждали и слушали, онемяват и загубват ума и дума. Повечето всъщност са били разочаровани от начина, който избира Исус, за да се покаже като Месия и цар на Израил. Точно тук е същността на днешния празник, също и за нас. Кой е Исус от Назарет за нас? Каква представа имаме за Месията, каква представа имаме за Бог? Това е решаващ въпрос, който не можем да заобиколим, още по-малко, че точно през тази седмица сме призовани да следваме нашия Цар, Който избира Кръста за трон; да следваме един Месия, Който не ни подсигурява обикновено земно щастие, а щастието на небето, блаженството на Бог. И така, следователно трябва да се попитаме: Какви са истинските ни очаквания? Какви са най-съкровените желания, с които днес сме дошли тук, за да празнуваме Палмовата неделя и да започнем Светата седмица?

Скъпи млади приятели, които сте се събрали тук! По специален начин това е ваш ден, навсякъде по света, където присъства Църквата. Затова ви поздравявам много горещо! Нека Палмовата неделя да бъде за вас ден на избор – изборът да приемете Господ и да Го следвате до краен предел; изборът да направите Неговата Пасха на смърт и възкресение действителен смисъл на живота си като християни. Това е изборът, който води към истинската радост, както вече споменах в посланието „Винаги се радвайте в Господ!“ (Фил 4, 4) до младите хора по случай този ден и който света Клара от Асизи направила преди осемстотин години, като, въодушевена от примера на свети Франциск и първите му събратя, напуснала къщата на родителите си точно на Палмова неделя, за да се посвети изцяло на Господ. Тя била на осемнадесет години и във вярата имала куража и любовта да избере Христос, защото намерила в Него радостта и мира.

Скъпи братя и сестри, нека специално две основни настроения да доминират тези дни: възхвалата като при тези, които посрещали Исус в Йерусалим с „Осанна“ и благодарността, че Господ Исус през тази Света седмица отново ще ни направи възможно най-големия подарък – Той ще ни подари живота Си, Тялото и Кръвта Си, любовта Си. Но на такъв голям подарък трябва да отговорим по подобаващ начин, това означава с дара на самите нас: нашето време, нашата молитва, нашата дълбока, изпълнена с любов, свързаност с Христос, Който за нас страда, умира и възкръсва.

Отците на Църквата виждали символ на всичко това в жеста на хората, които следвали Исус при влизането Му в Йерусалим, в жеста да разстилат дрехите си пред Господ. Пред Христос, казвали отците, трябва да прострем тялото си, цялото си същество, с отношение на благодарност и преклонение. Да чуем в заключение още веднъж гласа на един от тези древни отци, на свети Андрей Критски: „И така, да разпрострем смирено пред Христос самите себе си, а не наметалата или безжизнени клони и зелени листа, които радват очите само за няколко часа, и чиято съдба е да губят зеленината си със сока на растението. Да прострем самите себе си, облечени в Неговата благодат, или още по-добре – с Него самия напълно…, и да се хвърлим в краката Му като разстлани наметала…, за да можем да предложим на Победителя над смъртта не обикновени палмови клони, а победни трофеи. Махайки с клоните на душата, да викаме всеки ден, заедно с децата, в свято ликуване: „Благословен е, Който идва в името Господне, Царят на Израил!“ Амин!

Превод: (c) www.catholic-news.bg

Бележка: Проповедта е произнесена от Папа Бенедикт XVI на 1 април 2012 г., Връбница, на площад „Св. Петър“ в Рим.

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар