Папа Бенедикт ХVІ към свещениците: „Желаете ли по-тясно да се съедините с Исус Христос?”
По стара традиция на Велики Четвъртък Светият Отец Папа Бенедикт ХVІ отслужи две Литургии.
Преди обяд, в съслужие с клира от Римския диоцез, той отслужи Месата за благославяне на мирото и освещаване на елея във ватиканската базилика „Св. Петър”. В богослужението участваха свещеници от над 300 римски и околни енории, което подновиха своите свещенически обети. Бенедикт ХVІ се обърна към тях с въпроса: „Желаете ли още по-тясно да се съедините с Исус Христос, да се уподобите на Него, да се отречете от самите себе си и да подновите задълженията си, които радостно поехте върху себе си в деня на ръкоположението?”. „Утвърдителният отговор на този въпрос – продължи Светият Отец, – предполага лични отношения с Исус Христос, та чак до самоидентифициране с Него. А това на свой ред изисква умение да се откажем от себе си, да се откажем от онова, което е „само наше”, от толкова превъзнасяното в наше време право на самореализация. Изисква ние, в това число и аз самият, да не претендираме да се разпореждаме със собствения си живот, а да го отдадем в разпореждане не Някой друг – Христос. Затова аз не попитах: „Какво общо имам аз с това?”, а попитах: „Какво мога да дам на Него, а това означава – и на другите хора?”. Или още по-конкретно: по какъв начин може да се реализира тази моя идентификация с Христос, Който не господарува, а служи, не събира, а дава? И как всичко това може да се прави при често драматичните обстоятелства, в които се намира съвременната Църква?”.
В своята проповед Папата даде за пример както самия Исус, така и многобройните в историята на Църквата свети свещеници. Сред последните той назова и блажения Папа Йоан-Павел ІІ, който «в делата и страданията преживяваше своето единство с Христос като дар и тайнство». Бенедикт ХVІ говори и за повереното на свещениците учително служение, във връзка с което посочи необходимостта колкото се може по-скоро да се приключи с разпространената днес религиозна безграмотност. Освен това свещениците трябва по-често да се обръщат към Свещеното Писание, към текстовете от Втория Ватикански Събор, Катехизиса на Католическата Църква, както и «към все още неизчерпаното до край духовно наследство на Йоан-Павел ІІ».

Велики Четвъртък в Латеранската базилика: Папата изми нозете на 12 свещеници
След като в утрото на Велики Четвъртък Папа Бенедикт ХVІ отслужи тържествена Света Литургия за освещаване на светите масла във ватиканската базилика «Св. Петър», в късния следобед той се отправи към катедралата на Рим – Латеранската базилика, за да води Светата Меса за възпоменаване на Тайната вечеря. По време на тази тържествена Литургия Папата по стара традиция изми нозете на 12 свещеници от римския диоцез, точно както Исус по време на Тайната вечеря изми нозете на Своите 12 апостоли.
В проповедта си Светият Отец отбеляза, че Велики Четвъртък е не само ден, в който е установено тайнството Евхаристия, но и времето на душевната борба на Исус на Елеонската планина, когато нашият Господ за пръв път се сблъсква очи в очи със смъртта. Папата отбеляза, че за молитвата на Исус в Гетсиманската градина ние знаем, благодарение на свидетелството на тримата ученици, които Той извикал със Себе Си. Записвайки техните разкази, евангелистите обръщат внимание не само на казаните от Исус думи, но и на молитвените Му положения на тялото. Бенедикт ХVІ добави: «Матей и Марко съобщават, че Исус «падна ничком» (Мт 26, 39), т.е. приел е позата на радикално подчинение, която и днес е съхранена в римския обряд на богослужението за Велики Петък. В същото време според Лука Исус се молел на колене. Същият автор, в книгата Деяния на Апостолите, съобщава за молещите се коленопреклонно светци. Така се молел Стефан, когато го убивали с камъни; Петър, когато възкресил умрелия; Павел – по пътя към мъченичеството. При Лука ние де факто откриваме един очерк на възникването на коленопреклонната молитва в раждащата се Църква. И християните, молейки се на колене, се включват в тази молитва на Христос в Гетсиманската градина. Пред лицето на тържествуващите сили на злото те, стоейки на колене, на практика са в положение спрямо света подобно на положението на деца, прекланящи колене пред Отца. Ние, християните, се прекланяме пред славата на Бога и признаваме Неговото Божество. Със същия този жест свидетелстваме за убедеността в Неговата окончателна победа».
Акцентирайки след това върху съдържанието на молитвата на Исус в Гетсиманската градина, Бенедикт ХVІ изтъкна нейния свещенически характер. «Сега Исус се бори със Своя Отец, борейки се със Самия Себе Си и борейки се за нас. Исус изпитва страх пред могъществото на смъртта. Това е преди всичко онзи шок, който хората, както и всички живи същества, изпитват на прага на собствената си смърт. Но в случая с Исус има и нещо повече. Исус вижда цялата мощ на злото. Той вижда мътния поток от лъжи и подлост, препълващи чашата, която Му предстои да изпие. Той, абсолютно Чистият и Свят, е шокиран от заливащия Го водопад на злото на целия свят. Той вижда и мен и се моли за мен. По този начин моментът на смъртен ужас за Исус се превръща в най-важното звено в процесса на спасението. По тази причина в Посланието до евреите молитвената борба на Исус на Елеонската планина се оценява като свещеническо дело. В този наситен страх пред смъртта молитвата на Исус прави това, което е поръчано на един свещеник: да поеме върху Себе Си вината на човешкия род, да събере в Себе Си всички нас и да ни отведе към Отца».
Тържествената Света Литургия в Латеранската базилика завърши с поклонение пред Пресветото Тайнство под звуците на «Пред велико Свято Тайнство».
Новини: Ватикана












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар