Catholic-news

В деня на Възкресение Христово, 8 април 2012 г., след като отслужи тържествена Света Литургия на площад „Св. Петър” пред над 100 хиляди поклонници, Папа Бенедикт ХVІ се показа от централния балкон на ватиканската базилика, откъдето произнесе традиционното си великденско послание и благословията Urbi et Orbi („Към града и към света”). Преди това Светият Отец отправи поздрави на 60 езика, в това число и на български език, до всички християни по света.
Публикуваме пълния текст на папското послание.

„Скъпи братя и сестри от Рим и целия свят!
«Surrexit Christus, spes mea» – «Христос, моята надежда, възкръсна».
Да достигне до всички вас радостния възглас на Църквата с думите, които античен химн приписва на Мария Магдалена, първа срещнала Възкръсналия Исус в утрото на Пасха. Тя изтичала при апостолите и със затаен дъх им казала „че видяла Господ!” (Иоан 20,18). Ние също, които преминахме през пустинята на поста и през дните на Страстите Христови, днес оставяме място на победния вик: „Възкръсна! Наистина Възкръсна!”.
Всеки християнин преживява отново случилото се на Мария Магдалена. Една среща, която променя живота – срещата с Уникалния човек, Който ни кара да усетим цялото благо и истина на Бог, Който ни освобождава от злото, не по един повърхностен и моментен начин, а ни освобождава радикално, изцелява ни от всичко и ни възвръща достойнството. Ето защо Мария Магдалена нарича Исус „моята надежда”, защото Той й помага да се роди отново, Той й дава ново бъдеще и по-добро съществуване, освободена от злото. „Христос, моята надежда”, означава, че всяко мое желание за добро намира в Него една реална възможност: с Него мога да се надявам, че моят живот е добър и пълен, вечен, защото Самият Бог се е доближил дотолкова, че да влезне в нашата човечност.
Мария Магдалена, обаче, както и останалите апостоли, е трябвало да види Исус отхвърлен от водачите на народа, арестуван, бичуван, осъден на смърт и разпънат на кръст. Сигурно е било непоносимо да се види самата Благост подложена на човешката жестокост, Истината осмяна от лъжата, Милосърдието заклето от мъстта. Със смъртта на Исус сякаш е замряла и надеждата на всички, които са се уповавали на Него. Но вярата е останала несъкрушена най-вече в сърцето на Дева Мария, Майката Исусова. Пламъчето на вярата е останало живо да гори дори и в тъмата на нощта. Надеждата в този свят не може да не прави сметка за жестокостта на злото. Стената на смъртта не е единствената й пречка, повече са острите стрели на завистта и гордостта, на лъжата и на насилието. Исус е преминал през тази смъртна хватка, за да ни отвори пътя към Царството на живота. Имало е един момент, в който Исус е изглеждал победен, тъмата е превзела земята и тишината на Бог е била тотална, надеждата е била като празно дума.
И ето в утрото на деня след съботата, гробът бил намерен празен. После Исус се е явил на Магдалена, на другите жени, на апостолите. Вярата се е възродила по-жива и по-силна от всякога, направо непобедима, защото е станала плод от един решителен житейски опит: „Смърт и живот се срещнали в решаващ двубой. Господарят на живота бил умрял, но сега е жив и триумфиращ”. Следите от възкресението доказват победата на живота над смъртта, на любовта над омразата, на милосърдието над мъстта: „Гробът на живия Христос, славата на Възкръсналия Христос, ангелите Неговите свидетели, савана и дрехите Му”.
Скъпи, братя и сестри! Ако Исус е възкръснал, тогава, то единствено тогава се е случило нещо наистина ново, нещо което променя състоянието на човека и на света. Тогава само, Той, Исус е някой на Когото можем изцяло да се доверим, а не само да приемаме Неговото послание, а именно на Него, защото Възкръсналия не принадлежи на миналото, присъства – днес – жив. Христос е надежда и утеха по особен начин за християнските общности, които са подложени на изпитание заради вярата, на дискриминация и преследване. Присъства като сила на надеждата чрез Своята Църква, близо до всяка житейска ситуация на страдание и несправедливост.
Възкръсналия Христос да даде надежда в Близкия Изток, така че всички етнически, културни и религиозни прослойки на този регион да си сътрудничат за общото благо и за опазването на човешките права. В Сирия по-особено, да спре проливането на кръв и възможно най-скоро да бъде приет пътя на уважението, диалога и помирението, както настоява и международната общност. Многобройните бежанци, идващи от тази страна и нуждаещи се от хуманитарна помощ, да намерят съдействието и солидарността, които биха могли да облекчат болезнените им страдания. Пасхалната победа да окуражи иракския народ да не жали сили и да продължи по пътя на стабилността и развитието. В Светите земи, израелци и палестинци да подновят с кураж мирния процес.
Господ, победител над злото и смъртта, да подкрепи християнските общности на Африканския континент, да им даде надежда да посрещат трудностите, да ги претвори в деятели на мира и съзидатели на развитието в обществото, в което живеят.
Възкръсналият Исус да подпомогне страдащото население в района на Африканския рог и да помогне за помирение, да помогне района на Големите езера, Судан и Южен Судан, като даде на съответните жители силата на прошката. На Мали, преминаваща през един деликатен политически момент, Христос Възкръсналият да дари мир и стабилност. На Нигерия, която напоследък се превърна сцена на кръвопролитни терористични атаки, пасхалната радост да влее нужната енергия за възстановяването и изграждането на мирно и толерантно към своите граждани и религиозната свобода общество“.

Линк към пълния запис на великденското Urbi et Orbi – URBI ET ORBI ‘2012

Източници: www.catholic-bg.org, www.news.va
Превод: www.catholic-bg.org