Catholic-news

Проповед за Възкресение Христово

Наскоро почина мой стар приятел, събрат от ордена. Без съмнение той бе добър другар на всички нас и ние веднага усетихме колко много ни липсва. Той почина и ние бяхме лишени от радостта от общуването с него, от неговата компания, от неговия хумор. Четейки Евангелието за пасхалната неделя (Ив 20, 1-9), ние почти физически чувстваме онази печал, която са изпитвали Мария Магдалена, Петър, Иван и всички приятели на Исус Христос след Неговата смърт. Те никога не бяха виждали и не бяха познавали друг, подобен на Него. Исус бе за тях най-добрият, най-чувствителният, най-мъдрият човек. Той обичал всички хора, а с онези, които Го следвали, имал силни дружески връзки. Учениците помнели как Исус помагал на всеки нуждаещ се – беден, болен, нещастен. Но най-важното е, че Той учел на истинския път. Учениците още отрано се уверили, че Той е и обещаният от Бога Месия. Те слушали как Той говори за собственото си Възкресение, но не всъщност не разбирали тези Негови думи.
В първия ден на седмицата, когато Мария, Петър и Иван дошли при гроба на Исус, те още не разбирали онова, което било казано за Него в Писанията, както и многото Негови думи, които били чули през Неговия живот. В Евангелието е отбелязано, че навън в този час все още било тъмно. Но същата тъмнина царяла и в душите на учениците. Тъмнината е символ на неразбирането. Любимият ученик на Исус – Иван, бил първият, в чието сърце и разум започнала да се разсейва тъмнината – излизайки от празния гроб, Той вече вярвал, че Исус е възкръснал от мъртвите.
Този текст има пряко отношение към всеки от нас, както и изобщо към всички хора, които вярват в Исус. Всеки от нас донякъде е в недоумение по отношение на събитието Възкресение Христово – ние не осъзнаваме до край какво всъщност се е случило, все още сме малко преди зазоряване, но все още в тъмнина. Ученикът, когото Исус обичал, е образ на всеки от нас. Всеки от нас е този Негов ученик. И ние, по примера на Иван, трябва с цялата настойчивост да търсим Исус, да размишляваме над Неговия живот, да вярваме в Неговото Възкресение от мъртвите, да Го обичаме, да Го следваме и да свидетелстваме за Него.
След смъртта на големия приятел на Исус – Лазар, сестрата на починалия – Марта, казала на Исус: „Господи, ако беше тук, брат ми нямаше да умре”. Исус й казал: „Твоят брат ще възкръсне”, а тя отговорила: „Знам, че ще възкръсне при възкресението в последния ден”. Очевидно тази вяра във „възкресението в последния ден” не била достатъчна за Марта, затова тя се нуждаела от утеха при скръбта за починалия й брат. И тогава Исус добавил: „Аз съм възкресението и животът; всеки, който вярва в Мен, дори и мъртъв да е, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мен, няма да умре навеки. Вярваш ли всичко това?”. И Марта отговорила: „Да, Господи! Аз вярвам, че Ти си Христос, Сина Божи, Който идва в света”. И днес Господ пита всеки от нас, както навремето Марта: „Вярваш ли в това?”.
Пасхата, тържеството на Възкресението на нашия Господ Исус Христос, ни вдъхновява и укрепва тази наша вяра. Исус наистина възкръсна, Той и днес е с нас. Тази истина е най-важната в нашата вяра. Ние вярваме, че Исус е жив и постоянно е заедно с нас.
Тази вяра ни подтиква и ние да станем Негови приятели, дава ни сила да преодоляваме трудностите в живота, смекчава скръбта и печала, които ни се случват в живота. Във Възкресението на Исус е основанието за нашата надежда в собственото ни възкресение, във възкресението на всички хора.

Отец Антъни Бранаган, CSsR
Превод: www.catholic-news.bg