Само приятелството с Христос отваря вратите на живота

24 април 2012, 23:55

Преди седем години на днешния ден, 24 април 2005, с предаването на палиума и рибарския пръстен се състоя въвеждането в длъжност на Бенедикт ХVІ, с което Папата прие Петровата служба.

Бенедикт ХVІ получи палиума, игото на Христос, и пръстена на рибаря, който му позволява да залага мрежите и въпреки голямото им тегло да ги прибира отново на кораба. В проповедта си той продължи учението си за смирението и любовта, което бе започнал на 19 април: не той стои в центъра, а Христос. Той не е сам, а е подкрепян от общността и от Христос: „Няма нужда да нося сам това, което в действителност не мога да нося сам. Всички Божии светци ме пазят и подкрепят и ми помагат. А вашата молитва, скъпи приятели, вашето разбиране, вашата любов, вашата вяра и вашата надежда ме придружават.“
„Скъпи приятели! В този час нямам нужда да представям някаква програма за управление“, каза Бенедикт ХVІ в своята проповед: „Някои основни черти от това, което виждам като моя задача вече представих в моето послание от сряда, 20 април; други възможности ще следват. Но същинската програма за управление е не да изпълнявам моята воля, не да налагам моите идеи, а заедно с цялата Църква да слушам Словото и волята на Господ и да се оставя да бъда воден от него, за да води сам той Църквата в този час от нашата история.“

С вълнуващи думи Бенедикт ХVІ изказа надеждите си, надежди, на които се вижда да служи : „И днес на Църквата и наследниците на апостолите е възложено да излязат в дълбокото море на историята и да хвърлят мрежите, за да спечелят хора за Евангелието – за Бог, за Христос, за истинския живот. Отците са дали на този процес уникална интерпретация.Те казват: За рибата, която е създадена за водата, е фатално да бъде извадена от морето. Тя се изтръгва от жизненоважния и елемент, за да служи за храна на хората. Но при ловеца на хора е обратно.

Ние хората живеем отчуждено, в солените води на страданието и смъртта; в море от тъмнина без светлина. Мрежата на Евангелието ни изважда от водите на смъртта и ни отвежда в ярката светлина на Бог, към истинския живот. Всъщност, за това става дума при задачата на ловеца на хора, следващ Христос, да довежда хората от соленото море на всички наши отчуждения върху земята на живота, в светлината на Бог. Всъщност: Затова сме тук, да показваме на хората Бог. И само където се вижда Бог, животът започва правилно. Само където срещаме живия Бог в Христос, се научаваме какво е живот.

Ние не сме случаен и безмислен продукт на еволюцията. Всеки от нас е плод на Божията мисъл. Всеки е желан, всеки е обичан, от всеки има нужда. Няма нищо по-хубаво от това да бъдеш намерен от Евангелието, от Христос. Няма нищо по-хубаво от това да го познаваш и да подаряваш на другите приятелството с него. Работата на пастира, на ловеца на хора често изглежда трудна. Но тя е красива и велика, защото в крайна сметка е служение на радостта на Бога, която иска да дойде в света.“

Който допуска Христос, „той не губи нищо, нищо, абсолютно нищо от това, което прави живота свободен, красиви и голям. Не, само в това приятелство се отварят вратите на живота. Само в това приятелство се откриват големите възможности на човешкото съществувание. Само в това приятелство разбираме какво е красиво и какво освобождаващо.“

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар