Папа Бенедикт ХVІ: «Без молитвата рискуваме да се задъхаме от хилядите ежедневни дела»
По време на генералната аудиенция, състояла се в утрото на 25 април 2012 г. на площад «Св. Петър» в Рим Папа Бенедикт ХVІ направи размишление върху темата за пастирската дейност посредством милосърдието към нуждаещите се в първата християнска общност в Йерусалим. Светият Отец подчерта, че без всекидневната молитва рискуваме да се задъхаме от хилядите ежедневни дела. Той настоятелно призова християните да правят всяка своя крачка в живота си по пътя към Бога в молитва, без да противопоставят молитвата на милосърдните дела. Папата напомни, че Апостолите са се сблъскали с необходимостта да помагат на бедни и вдовици и по тази причина избрали дякони, които да се посветят изцяло на делата на милосърдието, без да се отдалечават от молитвата. По този начин става видимо «дълбокото единство в живота между молитвата и делата». Цитирайки Св. Бернард Папата предупреди, че «прекалено голямата заетост в живота в крайна сметка ожестовача сърцето и кара духа да страда».
С катехизиса за четиринадесетата Генерална аудиенция за 2012 г. Папа Бенедикт ХVІ продължи на празника на свети Марко евангелист своята „школа на молитвата“ пред над 20 000 поклонници.
Предишната сряда той показа с примера на първата християнска общност в Йерусалим как в нови ситуации Църквата търси и намира отговори в светлината на вярата. Деяния на апостолите съобщава за състоянието на преследване, за което е трябвало да се намери отговор. Сега е необходимо да се осветли едно друго положение: проблемът, който възникнал с увиличаването на първата общност.
Съществувала е опасността от разцепление между вярващите, които са говорели арамейски и гръцки. Нуждаещите се сред говорещите на гръцки вярващи се чувставли ощетени при разпределянето на благата. В тази ситуация на заплаха от разцепление апостолите свикали учениците, за да решат този основен за Църквата въпрос. Самите апостоли „искали да поставят на първо място молитвата и благовестенето съобразно заръката на Господ“, каза Папата.
Също така важната задача за грижата за страдащите, които не могат да се справят адекватно, те поверили на седем мъже с добро име и изпълнени с Дух и мъдрост. Тази случка от Деяния на апостолите подчертава важността на работата и на ежедневните задачи, особено важността на справедливостта при застъпвенето за бедните и инвалидите като истински приоритет на светата Църква. Но тя показва също, „че най-напред се нуждаем от Бог“. Също и седемте мъже, на които е възложена задачата да се грижат за справедливостта между народностите и за любовта към бедните, трябва да бъдат хора, пълни с мъдрост и Свети Дух: „Не трябва да бъдат просто активисти. Трябва да са хора, които виждат и действат със светлината на вярата, със сърцето.“
Тази история от Деяния на апостолите подчертава необходимостта от това и показва, че без способността да спрем, да се вслушаме в Господ и да влезем в разговор с него, има опасност, „напразно да се тревожим за проблемите и трудностите, така че после да не намерим вече мярката на справедливостта, а любовта да стане повърхностна и да бъде само активизъм.“
Свети Бернар от Клерво казал веднъж, че многото грижи и забързаният живот, за да се върши добро, водят до втвърдяване на сърцето. Без преданата ежедневна молитва, „без вътрешното състояние на контакт с Бог дори и добронамерената активност става празна, оставя ни празни и не служи и на другите“, каза Папата в заключение. Молитвата е „диханието на душата и на живота“. Ако „белите дробове на молитвата и на Божието Слово не хранят духовния ни живот, рискуваме да се задушим сред хилядите неща на ежедневието“.
Съкровищницата от молитви на Църквата познава един красив призив в началото на всяка дейност: „Господи, предвождай говоренето ни и работата ни с Твоята благодат и ги придружавай, за да започва и завършва в Теб всичко, с което се залавяме.“
Новини: Ватикана












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар