Кардинал Брандмюлер: „Основата, върху която почива всичко, е вярата“

1 май 2012, 19:53

Проповед на кардинал Валтер Брандмюлер, произнесена в Рим на тържеството на студентското сдружение „Capitolina“ в неделя:

Евхаристичната общност, събрала се на празника на една католическа организация обединява мъже и жени, които носят отговорност и оказват творческо влияние в политиката, науката, икономиката, културата, а по някакъв начин и в Църквата. В тази връзка днес бих искал да не коментирам четивата за днешната неделя, а вместо това да се спра на най-големия проблем, разтърсващ много дълбоко обществото и Църквата в днешно време и естествено, изпълващ Светия Отец с голяма грижа: Това е застрашаващата основите на вярата криза, преди всичко в така наречения западен свят.
Празни църкви, много деца, които не са родени и родени, които не са кръстени, бракове, които не са сключени и сключени, от които почти половината са разтрогнати, тайнства – имам предвид преди всичко изповедта и тайнството на болните – за които много католици нехаят, и към всичко това стотици свещеници, които направо се борят срещу вярата и реда на Църквата, и не на последно място шокиращото религиозно невежество дори и на много образовани, които не умеят да различават истинското от фалшивото – тогава може да се говори само за криза на вярата, която заплашва съществуването и каквато Църквата не е изживявала от Реформацията през ХVІ век. И тази криза гледат обезнадеждено, плахо, бездейно не малко от тези, които носят отговорност.
Това е, както казах, положението, чието ясно осъзнаване накара Светия отец да обяви „Година на вярата“ с оглед предстоящия 50-ти юбилей от откриването на Втори Ватикански Събор.
Касае се за обновяване и стабилизиране на основите, за да не се срути и самата постройка. Основата, върху която почива всичко, е вярата.
I
Веднага възниква въпросът: Какво е това „вяра“?
а) За не малко хора вярата е неопределимо религиозно чувство, нещо като поезия, утеха за душата или нещо подобно. Един известен историк каза веднъж, че майка му била много вярваща жена. При всяка буря тя палела свещ! Да, но фолклорът, традициите не бива да се бъркат с „вярата“.
б) При вярата на първо място става въпрос – гледано чисто по човешки – за действие между лица: „Вярвам ти, защото ти имам доверие“! Вярата, която ни засяга тук, отива отвъд това: Вярвам в Бог, който се откри в Исус Христос на хората, значи също и на мен. „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“ , четем в Евангелието на Йоан.
Така че аз вярвам на онзи Исус от Назарет, с когото неговите ученици и съвременници са имали преживявания, които са разчупили рамката на човешките възможности. Преживявания, които накарали Симон Петър да извика: „Ти си Месията, Синът на живия Бог.“ Нека да добавим към това: Всичко това ни е доказано исторически достоверно.
Сега обаче трябва да направим още една крачка с мислите: След въпроса „На кого вярвам?“ веднага трябва да бъде зададен следващият: „В какво вярвам?“ Значи във вярата не става въпрос за доверие, което е най-малкото сляпо, а за конкретни, ясни съдържания, истини, за които се изисква моето „Кредо, вярвам“. Имаме ги в кратка форма във Веруюто, а подробно в Катехизиса на Католическата Църква на блажения Йоан Павел ІІ.
Вярата, приятели, е следователно рационално и екзистенциално „Да“ на Божието откровение, което Църквата ни известява и тълкува. Да потвърдиш тази вяра екзистенциално означава да вземеш толкова насериозно действителността на Бог, действителността на благодатта, на свръхприродата в нашето ежедневие, поне колкото състоянието на банковата си сметка.

II
А сега този въпрос: познава ли болшинството от нашите вярващи, познаваме ли ние самите тези истини на вярата? Разбрахме ли ги, доколкото човек може това?
Едно от най-угнетяващите преживявания, които един свещеник може да има днес е, че голяма част от така наречените практикуващи католици не може да отговори дори на елементарни въпроси за католическата вяра. Колко много от тях не знаят, че когато говорим за Непорочното зачатие на Дева Мария не става въпрос за това, че Исус няма за баща човек, а че Майката на Господа от първия миг на съществуването си е била предпазена от първородния грях?
На много места, много дълго преподаването на религия се е ограничавало със социални, екологични, политически въпроси и нехристиянски религии, вместо да разяснява Веруюто, десетте Божи заповеди и седемте тайнства или да представя литургичния живот и историята на Църквата!
Не е ли странно, че мъже и жени с голяма професионална компетентност са невежи, особено когато се отнася до най-важните екзистенциални въпроси?
За да разберем от призива на Светия отец следващата година на вярата като задача и шанс за нашия личен живот с Бог и за Църквата в немскоговорящите страни, трябва да се дадат наистина мощни импулси – също и в нашите семестриални програми!
Първият е придобиването на сигурни знания за вярата, което да ни даде възможност да отговорим сами пред нашия разум с „Да“ на вярата. Само така после ще можем да дадем отговор и на онези, които, както казват апостолите, питат за причината за нашата надежда.
Само така ще бъдем в състояние, да правим разлики в джунглата от религиозни мнения и т.н. между истината и заблудата.
Не трябва да се оставяме да ни подвеждат различни религиозни гуру, дори и да са облечени в свещенически дрехи, дори и да ни впечатляват с многобройните си появявания по телевизията и издания на техните книги. „Проверявайте всичко, което е добро, запазвайте“, предупреждава Апостоълт. Но който иска да проверява, той трябва да знае!
Ако вървим по тази следа, приятели, вярата ни може би ще стане по-трезва, но затова пък и по-дълбока и издръжлива на кризи.

III
Разумният отговор е, без съмнение вярата ни да се базира на солидно знание в областта на вярата на Църквата.
Но да не забравяме: Да можеш да вярваш е благодат, незаслужен дар от Бога. А благодатите трябва да бъдат измолвани.
Ежедневната молитва за благодатта на вярата е станала несравнимо важна в днешните обществени, културни отношения за разлика от времето, когато в обществото и културата все още е имало някои опори за вярата на отделния човек. Сега всеки е просто сам за себе си. Преди всичко вие, млади братя от съюзите и обединенията, непременно ще откриете, че вашата младежка вяра, окрилена от красиви религиозни преживявания, може да се разклати, когато пресъхнат религиозните преживявания и чувства. Но едва това е началото на една зряла, солидна вяра. Това разбира се не е в никакъв случай разходка под палми и лазурно небе.
Вярвящият все повече и повече се вижда изправен пред взривяващата всички категории и понятия истина на Бог, която пренатоварва особено безнадеждно неговото разбиране, неговата способност за представа. Колкото повече напредва християнинът по пътя на вярата, толкова повече разбира, както това е установила и Майка Тереза от Калкута, че този път води през тъмнина, засуха и студ. Вярата може да се сравни и с полет без видимост, при който пилотът не вижда земята и зависи само от уредите.
Да се издържи на всичко това, да се върви напред по този път непоколебимо, е невъзможно без Божията благодат. Затова ежедневната молитва за благодатта на вярата е духовно жизнено важна.
Учили сме тази молитва в училище: „Боже мой, вярвам във всичко, което Ти си ни открил и в което ни учиш да вярваме чрез Твоята свята Църква, защото ти си вечната истина. Умножи, о Боже, моята вяра.“
Сега, скъпи приятели, честваме празника на „Capitolina“ и заедно с хубавите преживявания, които ни предстоят, вземаме от това тържество и отговорността, които нашият брат, върховният пастир и учител на Църквата, Исус Христос, дава по пътя за вкъщи. Заедно с него, водени от него, да тръгнем по пътя в годината на вярата, път, който трябва да води нас и цялата Църква към истинско обновление и задълбочаване на отношенията ни с Триединния Бог, в чието име сме кръстени.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар