Исус Христос – Добър Пастир и Агнец Божи

30 април 2012, 23:55

Проповед за Четвърта Пасхална неделя

Днешният ден – 4-а Пасхална неделя, е прието да се нарича „неделята на Добрия Пастир”. Господ казва: „Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават” (Ив 10, 14). Обикновено тълкуваме тези думи в качеството си на овце от Христовото стадо. И наистина, в римските катакомби едно от първите изображения на Христос е това на пастир, който носи на плещите си изгубената овца. Но всъщност по един парадоксален начин самият Христос стана агнец и ни призова нас да бъдем пастири.
Бог изпита върху Себе Си колко е трудно да бъдеш пастир на хората. Трудно, на първо място защото човекът, както и овцата, живее само настоящето. Повечето овце не желаят да ходят по-далеч, когато намерят малко трева, без да знаят, че по-добрите пасбища са напред. Има и други овце, които се опитват да избягат, като си мислят, че ще им бъде по-добре без пастир. Същото може да се каже и за хората. Добрият Пастир иска да ни даде истински живот: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие” (Ив 10, 10). Но обикновено ние си мислим, че вечният живот е много далеч, и се ограничаваме с тесни цели, стремейки се към благата от земния живот.
За Бог има и една друга трудност. Човекът, както и овцата, е много страхлив. Ако се опитаме да се приближим до една овца, тя ще се изплаши. Овцете се боят от всички, които не са като тях, които не приличат на тях. Точно това се случи с Адам след грехопадението. Когато Господ пожела да се приближи до него, той се изплаши и се скри, защото загуби своята божествена природа. Човекът, подобно на овцете, е съгласен да следва само някой себеподобен.
Всички пастири знаят, че сред овцете има главна овца, която води останалите. Пастирът трябва да зная коя е тя и да я ръководи, за да води цялото стадо. Бог добре знае това. Затова в Стария Завет Той избра праотците – Авраам, Мойсей и Давид, за да водят те избрания народ. Но и това не бе достатъчно. Тогава самият Бог стана Агнец. Агнец – от рода на овцете, та дори най-немощната от тях. Когато Агнецът говори на овцете те ще познаят гласа Му и ще Го следват.
И така, Добрият Пастир е едновременно и Агнец. В Откровението от Йоан могат да се прочетат следните думи: „Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им” (Откр 7, 17). Парадоксът на християнската вяра е в това, че нашият Добър Пастир е всъщност Агнец Божи. Бог понизи Себе Си като стана човек и умря за нас, защото желаеше да стане един от нас, дори – най-последният от нас. Той знаеше, че само така ние няма да се страхуваме да Го следваме.
Братя и сестри, ние също трябва да бъдем добри пастири за нашите ближни. Това означава, че трябва да им покажем целта на нашето земно странстване. Това също така означава, че ние трябва да ги придружаваме, за да им покажем най-добрия път. Но и това е недостатъчно. Ако искаме нашите ближни да чуят гласа ни, ако желаем да им помогнем, ние трябва да станем едни от тях по примера на Христос: да се радваме с техните радости и да плачем с техните мъки, да споделяме техния живот. И тогава ще разберем, че да си добър пастир означава, че трябва да положиш душата си за твоите ближни, както даде за нас Своя живот Христос – Господ и Пастир наш. Амин.

Отец Ясинт Дестивел, ОР
Превод:
www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар