Catholic-news

Най-доброто лекарство за болното дете са вгледаните в него загрижени очи на майка му. Това лекарство е най-изцерително. Деца сме до края на живота си, дори когато косите ни вече са побелели и краката ни трудно се движат.
И в младите, и във възрастните, дори ако отдавна са сираци, винаги са вгледани очите на Майката – няма значение как ще а наречем: Лурдска, Фатимска, Ченстоховска или от Гуаделупе… И с течение на годините все повече се усилва носталгията човешка по Майчиния поглед: обърни към нас милосърдните си очи и дари ни Исус, Плода на Твоята утроба, покажи ни благословения Плод на Твоя живот…
Който няма сили, който не може да се моли, нека погледне в очите на Майката, на Майката в нашата църква. Тези очи са ни познати, те са ни близки, можем да ги видим, дори ако затворим своите очи. Тази очи са дълбоки, сериозни, като че малко тъжни и замислени, но едновременно виждащи дълбоко в душата на всеки техен почитател. Тези очи привличат като магнит, успокояват, лекуват, очистват като огън, стоплят като слънце, прогонват мрака на греха, страстта ненавистта. В тези очи можем да видим величието и великолепието на Бога и едновременно виждаме в тях нищетата и безсилието на човека. В очите на Божията Майка виждаме смисъла на страданието, на болката, на болестта – защото тези очи са гледали Страданието и Смъртта на възлюбения Неин Син.
Наричаме я Здраве на болните и Прибежище на грешниците. Тези две титли са неразделни от третата: Майка на милосърдието. Нейните очи са гледали болни, сакати, прокажени, слепи, обхванати от зли духове, онези, които Исус изцерявал със слово, с докосване… Нейните очи са гледали греха в неговите най-отвратителни форми, когато осъждали, измъчвали и разпъвали на кръста нейния Син, Богочовека, Спасителя на света.
Нейните очи виждат в нас болестта, моралния недостиг. Но не за да ни осъждат, а за да ни лекуват с благословения Плод на нейния живот. Тя държи в ръцете си единственото лекарство, способно да изцери този свят: Исус, с Неговото Спасително дело, с Неговата кръв, рани и смърт. И как да не искаме да гледаме в нейните очи, как да не признаваме пред нея собствената си нищета и безсилие, как да не я молим за милост, как да не й благодарим за това, че сама е стояла под Кръста на Сина си…

Мария, Майко милостива, обърни към нас милосърдните си очи, към нас, грешните, и привлечи ни към себе си със своята Майчина любов! Не ни позволявай да те напуснем – теб и твоя Божествен Син, за да не загинем от нещастията на този свят и в бездните на греха! Нека да гледаме Лика на Бога през цялата вечност!

Отец Франциск Грудниок
из „От ден за ден. Майски размишления“,
превод: отец Мариуш Полцин, OFM Cap.

Майски размишления (5): Ето твоят син – ето твоята Майка
Майски размишления (4): Евхаристията – тайнството на любовта
Майски размишления (3): От прах съм създаден и в прах ще се превърна
Майски размишления (2): Майката на красивата обич
Майски размишления (1): Май – месецът на Мария