Catholic-news

Божието единство в Светата Троица ни се яви като единството на едно семейство. Бог, за да ни обяви тайната на своя живот, използва езика на семейството. Основата на едно семейство, това е бащата. Всемогъщият Отец има единствен възлюбен Син. Тяхната взаимна любов, това е Светият Дух. Божията общност Отец и Син – това е общността на действаща Любов.
Това семейно единство ни помага да разберем тайната, по какъв начин човекът е включен в Божия живот. Бог Отец може да осиновява децата. Може да включи в своето семейство всекиго. Обичащото се семейство винаги е отворено към другите. Може да приеме всеки нуждаещ се, било ново дете, било сирак и да му даде възможност да участва в тяхното щастие. И не само го приема, но и разделя също имота си с него.
Осиновените стават пълноправни членове на семейството. Любовта не разрешава да се прави разлика между собствените деца и осиновените. Бащата, наричайки осиновеното дете сине мой, не само му показва своите чувства, но всъщност му дава правата на негов роден син.
Нашата любов е слаба и въпреки че родителите искат да дадат на осиновеното дете щастие и цялата си любов, понякога не успяват. Човешката любов е прекалено слаба, за да прегърне човека завинаги. Божията Любов е всемогъща. Тя не се страхува от нашата греховност, прегръща човека завинаги.
Бог ни осинови в момента на нашето кръщение. От този момент имаме право да използваме всичко, което принадлежи на нашият Отец. Затова Бог ни казва: Сине, всичко Мое е твое.
Трябва да повярваме в това. Трябва да повярваме с цялото си сърце и с очите на сърцето да видим, какво Бог споделя с нас.
Скъпи Сестри и Братя,
Загледани в ежедневните проблеми вървим по тази земя с наведена глава. Броим всичко според нашите възможности, според това колко имаме в джоба, и сме тъжни. Приличаме на едно дете, което има в съкровищницата си само 10 лева, но би искало да има поне 100 хиляди. За да сме щастливи, ни е нужно само да осъзнаем, че всички по-големи сметки плаща Отец, който разполага с милиарди. Колко е малка нашата вяра! Като ехо и все по-силно звучи Исусовият въпрос: Дали Син Човечески ще намери вярата, когато дойде?
Трябва да опитаме да отговорим искрено на въпроса, дали живеем с Бога или без Него? Дали броим всичко според това колко имаме в нашата съкровищница, или имаме смелост да разчитаме на богатството на нашия Небесен Отец?