Папата: Бог се раздава, Той слиза долу и не остава в себе си
В претъпканата от поклонници и гости аула „Павел VІ“ Папа Бенедикт ХVІ продължи в катехизиса на 23-тата Генерална аудиенция за 2012 г. размишленията си за молитвата в посланията на свети Павел, като се спря на химна за Христос от посланието до филипяните (Фил 2-11).
Апостолът пише това послание в затвора, очаквайки осъждането си на смърт. Въпреки тази перспектива и всички мъки, които човек може да си представи, „това е писмо, озарено от тиха радост, в което непрекъснато се появява думата „радост“, така че се питаме: Откъде Павел взема това спокойствие и тази сила да бъде радостен и да вдъхва на другите радост именно в тази ситуация?“
Отговорът се намира в средата на посланието, в химна за Христос, който Павел преработва, но който вероятно е намерил преди това. Той казва: „Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Исус Христос“. Това не означава, че човек трябва да имитира отделни постъпки на Христос. По-скоро значи, че човек трябва да разбере основната линия на живота си, „така да се каже основното чувство“.
Павел казва: „Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Исус Христос“. Човек трябва да влезе в тази основна нагласа на Исус, която Павел след това описва и която се състои в това, че той, въпреки че е Бог и еднакъв с Бог, не се дистанцира от човека, не стои над творението, а слиза долу, сам приема човешкото естество до бездната на смъртта на кръста. Свети Григорий Низиански обяснява: „Бог искал да знае какво е да бъдеш човек. Искал сам да изпита вкуса, страданието и тежкото положение на това да бъдеш човек.“ Ето защо Бог слиза долу, „той не остава в себе си, не мисли само за себе си като Бог, а се раздава.“
По този начин той ни показва основната структура на човешкия живот, това, което Павел нарича „мисли на Исус“, „в които трябва да навлезем: не да търсим себе си, а да излезем от себе си“. Човекът не се намира като гледа и се връща към себе си , а като излиза вън от себе си „и се разадава и дарява“. При това той се нуждае обаче от посока: „а посоката е Христос. От него той бива действително воден към другите, за да им се дарява и да бъде себе си.“
Църковните отци са усетили в това особено паралела между Адам и Христос, каза Папата накрая. Адам поискал сам да бъде Бог и изпаднал в мизерията на победения човек. Докато Исус „е Бог и слиза при нас, защото сам е Бог и ние се изкачваме, което трябва да ни даде да разберем, че Христос е истинският Господар на света, единственият, пред когото си заслужава да се поклониш и от когото идва радостта, която издържа и в трудни ситуации“.
Папата отправи специален призив да се преоткрие жеста на коленичене пред Пресвятото Тайнство, което „изразява нагласа на обожание пред Бога, дори и с тялото“. Важно е също този жест да се прави не по навик или набързо, а с дълбокото съзнание: „Когато падаме на колене пред Господа, изповядваме вярата в него, признаваме, че той е Господар на нашия живот“.
Новини: Ватикана












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар