През София на път към Светите земи
На 1 юли 2012 г. в неделната вечерна литургия в софийската конкатедрала „Св. Йосиф” участие взе група от 17 семинаристи от семинарията във Варшава, водени от техните духовни наставници отец Михал и отец Роналд. Както съобщи в края на богослужението отец Елко Терзийски семинаристите минават през София на път към Светите земи и призова вярващите да се молят за това тяхно поклонничество и за успешното им пътуване.
В проповедта си във връзка с литургичните четива за 13-а Обикновена неделя отец Елко се спря на темата за вярата в Бога, благодарение на която биваме излекувани от всичките си болести и терзания и благодарение на която Исус ни дарява живота в Неговото царство. Проповедникът разтълкува по-важните моменти от библейските откъси, предложени от Църквата за този ден. Започна с размишление върху първото четиво, което бе откъс от книгата Премъдрост: „Бог не е създал смъртта и не се радва, когато гинат живите; защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително”. Всичко сътворено от Бога е добро, цялото творение, създадено от Него е добро. А човекът е венец, връх на това творение. Бог винаги желае доброто на човека. Не е случаен текстът в псалма от днешната Литургия на словото: „…гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот. Вечер настъпва плач, а сутрин – радост”. Свещеникът се спря на двете чудеса от евангелския откъс от Марко – възкръсването за нов живот на дъщерята на Яир и излекуването на жената, страдаща от кръвотечение. И двете чудеса се базират на дълбока вяра. Думите на Исус към началника на синагогата са: „Не бой се, само вярвай”. Думите към жената с кръвотечението са подобни: „Дъще, твоята вяра те спаси”. Отец Елко направи паралел между двете чудеса – от една страна имаме като пример жена, която цели дванадесет години търси начин да се излекува, преди да стигне до Исус; от друга страна имаме едно дванадесетгодишно момиче, което не е преминало през този път, но пък умира в ранна възраст. От излекуването на жената ставаме свидетели и на друго важно нещо – дългото търпение на Бог. Цели дванадесет години тя обикаляла по лекари, врачове, магьосници (чийто съвременен аналог са днешните екстрасенси, врачки и т.н.), търсела какви ли не начини да се излекува, но от Евангелието разбираме, че резултатът бил все по-лош и по-лош. И накрая стига до Исус, до самия Бог, Който единствен може да й даде желаното изцерение. Защото Бог, както видяхме и в първото четиво, обича своето творение. И само Той може да даде излекуване – не врачове, не магьосници, а само Бог. Момичето пък умира твърде младо. Баща му – Яир, е началник на местната синагога, фарисеин, с високо положение в тогавашната юдейска духовна йерархия. Въпреки евентуалната загуба на репутация, той осъзнава, че Исус е Този, Който може да върне здравето на дъщеря му. Всъщност по пътя става ясно, че Исус не просто трябва да я оздрави, а направо да я върне към живота. Думите Му към Яир са много ярки и запомнящи се, думи, отправени към всеки от нас: „Не бой се, само вярвай”. Вярата, силната вяра е тази, благодарение на която Исус ни дарява телесно и духовно здраве. А молитвата, която е свързана с вярата, трябва да бъде правилно насочена, а не просто някакво упражнение за езика и механично повтаряне на думи.
В края на Литургията, след като отправи най-добри пожелания към пътуващите семинаристи и техните духовни наставници, които бяха в съслужие на олтара, отец Елко отново пожела на енориашите да имат силна вяра в Бога и да не се боят, а само да вярват. Защото Бог никого няма да ухапе.
Новини: Българските епархии












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар