Catholic-news

Когато един ден размишлявах какво мога да направя, за да спасявам души едно Слово от Евангелието ми показа ярка светлина. Исус се обърнал веднъж към учениците си, като има показал нива с узряла пшеница: „Подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва“ (Ив 4, 35), а малко по-късно ги поканил: „Жетвата е голяма, а работниците малко; затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата си.“ (Мт 9, 37-38). Но защо?

Ах! Защото Исус ни обича с една толкова непонятна любов, че иска да ни даде да участваме с него в спасението на душите. Той не иска да върши нищо без нас. Творецът на Вселената чака молитвата на една малка, бедна душа, за да спасява други души, които са откупени като нея с цената на кръвта му. Нашето призвание не е да събираме реколтата от нивите с узряла пшеница. Исус не ни казва: „Погледнете земята, вижте нивите и идете да приберете каквото се е родило.“ Нашата мисия (като кармелитки) е по-възвишена. Ето думите на нашия Исус:“Огледайте се наоколо и вижте. Вижте, че в моето небе има празни места. На вас се пада да ги запълните. Вие сте молещият се на планинатаа Мойсей. (срвн. Изх. 17, 10). Молете ме за помощници и аз ще ги изпратя; чакам само една молитва, една молба, една въздишка на вашите сърца!“