Папа Бенедикт ХVІ: „Бог е способен да умножи и най-малката наша проява на любов“

30 юли 2012, 03:27

На 29 юли по обяд, преди традиционната неделна молитва „Ангел Господен”, Светият Отец Бенедикт ХVІ изложи кратко размишление върху неделното Евангелие пред събралите се поклонници в двора на лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо. Евангелският откъс за 17-а Обикновена неделя бе от Евангелието от Иван и в него се разказваше за чудото по умножаването на хляба. Публикуваме превод на пълния текст на папското размишление:

„Скъпи братя и сестри, в днешната неделя започваме да четем шестата глава от Евангелието от Иван. Тя започва със сцената с умножаването на хлябовете, което Исус след това ще разясни в синагогата в Капернаум, посочвайки самия Себе Си като „хляб”, който дарява живот. Утолявайки глада на многохилядната тълпа, Исус действа точно така, както скоро след това ще се държи по време на Тайната вечеря: „взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите” (Ив 6, 11). Тази повторяемост на темата за „хляба”, който се споделя между всички, и Неговото благодарение (стих 11, от гръцки eucharistesas), напомнят за Евхаристията, за Жертвата Христова за спасението на света.
Евангелистът отбелязва, че празникът Пасха вече наближавал (срв. стих 4). Погледът се обръща към Кръста – дара на любовта, и към Евхаристията – увековечаването на този дар: Христос ще направи Себе Си хляб на живота за хората. Св. Августин коментира това така: „Кой, ако не Христос, е хлябът небесен? Но за да може човекът да вкуси от ангелския хляб Господ на ангелите стана човек. Ако това не бе станало, ние нямаше да имаме Неговото тяло; а ако пък нямахме Неговото тяло, нямаше да можем да вкусваме хляба на олтара” (Проповед 130, 2). Евхаристията е вечната, постоянно повтаряща се велика среща на човек с Бог, в която Господ става наша храна, отдава Себе Си, за да ни преобрази в самия Себе Си.
В епизода с умножаването на хлябовете се споменава за присъствието на едно момче, което, като разбира, че няма как да се нахранят всичките тези хора, дава малкото, което има у себе си: пет хляба и две риби (срв. Ив 6, 8). Чудото се случва не от въздуха или с движение на ръцете, а поради първия скромен стремеж на това момче да сподели онова, което имало. Исус не иска от нас нещо, което нямаме, а ни показва, че ако всеки предложи онова малко нещо, което има, могат да все случват все нови и нови чудеса: Бог е способен да умножи дори и най-малката наша проява на любов и да ни направи участници в Неговия дар. Тълпата била поразена от чудото – тя вижда в Исус „Пророка, Който има да дойде в света”, но прави избор в полза на насъщния хляб, който току-що всички те били опитали, и Господ, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък” (Ив 6, 15). Исус няма нищо общо със земните царе, властващи над своите поданици. Той е Цар, Който служи на човека, смилява се над човека, за да го нахрани и утоли не само физическия глад, но преди всичко духовния глад и жаждата да откриеш правилната посока, смисъла на живота, истината – жаждата за Бога.
Скъпи братя и сестри, да молим Господ да ни даде да осъзнаем, че е важно да се храним не само с хляб, но и с любов, с истина, с Христос, с Тялото Христово, като предано и съзнателно участваме в Евхаристията, за да бъдем по-тясно свързани с Него, доколкото „не ние, вкусвайки, променяме вътре в себе си евхаристичната храна; тя е тази, която променя нас по тайнствен начин. Христос ни храни, като ни съединява със Себе Си; Той ни привлича в Себе Си” (Постсинодално обръщение Sacramentum caritatis, 70). Нека също се помолим за това никой да не изпитва недостиг на хляб, необходим за достоен живот, и за това съществуващото в света неравенство да бъде премахнато не с оръдията на насилието, а със солидарност и любов.
Нека се поверим на Дева Мария, като призоваваме над нас самите и над нашите близки Нейното майчино застъпничество”.

Превод: www.catholic-news.bg

Новини: Ватикана

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар