За чистите всичко е чисто
Проповед за 22-а Обикновена неделя
Днес в Евангелието Христос ни казва, че чистотата може да бъде само вътрешна: „Нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека” (Мк 7, 15). „Защото отвътре, от сърцето човешко излизат зли помисли” (Мк 7, 21). В сравнение със Стария завет, това е ново учение за чистотата. В Стария завет, както и във всички религии, чистотата се постига чрез обреди. Пророците не един път са порицавали тези обреди, казвайки, че те са празни, ако не са придружавани от вътрешно очистване. По тяхно мнение чистотата се състои в стремежа на човека към Бога. Петдесети псалм е най-добрият пример за тази нова концепция за чистотата: „Сърце чисто създай в мен, Боже, и истинния дух обнови вътре в мен” (Пс 50, 12). Защото за Бога е важно само състоянието на нашето сърце.
И наистина, най-важното е нашето виждане за ближните ни и за самите нас. Ние често си мислим, че грехът, подобно на нещо нечисто, което замърсява дрехата, е нещо, което е отвън. Но ако внимателно се вгледаме в нашите отношения с хората, ще установим, че те до голяма степен зависят не от реалното положение на нещата, а от това как ние гледаме на хората. Както казва апостол Павел в посланието до Тит: „За чистите всичко е чисто” (Тит 1, 15). Апостол Павел дори казва, че „няма нищо само по себе си нечисто” (Рим 14, 14). Ако ще гледаме с чист поглед на всичко, нашето отношение към хората и към света ще се промени.
А как можем да гледаме на света с чист поглед? Това е възможно, ако осъзнаем, че Бог е сред нас, че Той е в нас, че Той живее във всеки човек. Както чухме днес в първото четиво: „Защото има ли някой велик народ, към който боговете му да бъдат тъй близки, както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да Го призовем?” (Втор 4, 7). Ние ще гледаме на света по съвършено друг начин, ако осъзнаем, че Бог присъства в него, че Божието царство ще победи, независимо от нашите грехове. Както казва Христос в откъса за блаженствата: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”.
Второто четиво от днешната литургия представлява още едно наставление за чистотата. Не е достатъчно да очистим погледа си. Чистотата се постига чрез милосърдие. Апостол Яков казва: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да прегледваш сираци и вдовици и техните скърби и да се пазиш неосквернен от света” (Як 1, 27). На практика противоположното на нечистотата е светостта.
Нека днес се замислим – какво е за нас чистотата? Понякога си представяме тайнството изповед като някакъв обред на очистването, който ни прави достойни да приемаме Христос в Евхаристията. Наистина, изповедта ни очиства, но прави това със силата на Христовата любов и то само ако в дълбините на сърцето си осъзнаваме греха си, ако се стремим към Бог, ако променим виждането си, ако съумеем да виждаме Божия образ в нашите ближни и в самите себе си, ако вършим милосърдни дела. Чистотата се състои не в липсата на грехове, а в стремежа към Бога. Чистотата е несъкрушимо доверие в преобразяващата ни любов на Христос, живеещ и царстващ във веки веков. Амин.
Отец Ясинт Дестивел, ОР
Превод: www.catholic-news.bg
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар