Девет дни със Света Тереза на Младенеца Исус: „Влизам в живота“ (1)
В чест на празника на Св. Тереза на Младенеца Исус – 1 октомври – от днес всеки ден на сайта ще поставяме цитати от книгата „Влизам в живота“, издадена през 2011 г. по инициатива на Кармилитанския манастир „Св.Дух“ в София, в превод на Ирен Цибранска.
Из „Жълтия бележник“ на Майка Агнес
6 април 1897 г.
Когато сме неразбрани и съдени неблагоприятно, защо да се защитаваме и да се обясняваме? Да оставим това без отговор, толкова е сладко да не казваш нищо, да се оставиш да бъдеш съден, независимо как! Нали не виждаме в Евангелието Мария да се обяснява, когато сестра и я обвинява, че седи в нозете на Исус биз нищо да прави. Тя не казва: „О, Марта, ако знаеше щастието, което вкусвам, ако чуваше думите, които слушам! Освен това Исус е Този, Който ми каза да остана тук“. Не, тя предпочита да замълчи. О, блажена тишина, която дава толкова мир на душата! (стр. 29)
Ах, как не бива да съдим нищо на земята. Ето какво ми се случи по време на рекреацията преди няколко месеца. Нищо нещо, което ме научи на много: два пъти се позвъни и, тъй като сестрата икономка отсъстваше, на моята сестра Тереза на св. Августин и беше нужна помощничка. Това е скучна работа, този път обаче тя ме изкушаваше, защото трябваше да се отвори вратата, за да получим клонки за яслата.
Сестра Мария на св. Йосиф бе до мен и се досещах, че тя споделя моето детинско желание. „Коя от вас ще ми бъде помощница?“ каза сестра Тереза на св. Августин. Веднага станах, но бавно, така че сестра Мария на св. Йосиф да бъде готова преди мен и да заеме мястото, както и стана. Тогава сестра Тереза на св. Августин каза, смеейки се и гледайки към мен: „Ето че сестра Мария на св. Йосиф ще получи тази перла в короната си. Вие сте твърде бавна.“ Отвърнах само с усмивка и се върнах към работата си, казвайки си: „Боже мой, колко са различни Твоите съжднеия от тези на хората! Ето така се заблуждаваме често пъти на земята, вземайки за несъвършенство в нашите сестри онова, което е заслуга пред Теб!“ (стр. 30)
…
12 юли
Разказа ми, че веднъж трябвало да понесе тежка вътрешна борба по повод на нощна лампа, която трябвало да приготви за семейството на Майка Мария дьо Гонзаг… Битката била толкова силна и такива мисли против авторитета и идвали наум, че за да не се поддаде, трябвало да измолва с настоятелност помощта на добрия Бог…
За да се победя, си мислех, че приготвям лампата за Светата Дева и Младенеца Исус; тогава започнах да го правя с невероятна грижовност, без да оставя нито прашинка, и малко по малко усетих голямо вътрешно умиротворяване и голяма сладост. Звъняха за Утринната и аз не можех да отида, но се чувствах в такова благоразположение, бях получила такава благодат, че ако моята сестра на св. Рафаил бе дошла и бе ми казала, че например съм сбъркала лампата, че е трябвало да приготвя друга, бях щастлива да и се подчиня. От този ден нататък взех решение никога да не обсъждам дали поръчаните ми работи ми изглеждат полезни или не. (стр. 98-99)
(Следва)
Вж. още:
Новини: Актуално












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар