Движението на фоколарите (13): Фоколарини и фоколари. Структура на движението

23 септември 2012, 20:15

Фоколарини и фоколари: живот за единството

Името на движението идва от фоколари. Те живеят в малки общности от миряни, така наречените фоколари, които представляват сърцето на движението. Задачата им е да не оставят да загасне „огънят“, откъдето идва името „фоколар“.
Това са мъже и жени, които имат професия и разделят имуществото си помежду си. Те са подарили своя живот на Бог, най-дълбоко убедени и докоснати от неговата любов. Те са оставили зад себе си всичко останало – семейство, родина, кариера, за да се посветят на реализирането на Исусовото завещание: „Всички да бъдат едно“.
Срещаме ги навсякъде: в Организацията на обединените нации и на страната на бедните в гетата на големите градове; във фабриките и научните лаборатории; в небостъргачите и малките села; в умиротворените страни и в горещите политически точки. Думите на Исус: „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ са техният живот. От тази среща с Бог, от този опит за единството с него и помежду им те черпят сила да строят мостове, да бъдат светлина в тъмнината, да противопоставят любов на насилието. Те са неудържимо привличани там, където царят разделения и разцепления: там трябва да бъде изградено единството, за него – те са убедени в това – те трябва и искат да дадат живота си.
Днес в 83 страни от света има 7 160 фоколари и фоколарини от всякакви раси и националности в 742 фоколара. За тях се отнасят думите на Киара Лубик:
„В това се състои големият копнеж на нашето време: да навлезеш в най-висшето съзерцание и да останеш свързан с всички хора, човек сред човеците… Бих казала още повече: да се потопиш в една тълпа, за да и подариш божествения живот… Да проникнеш в плановете на Бога за човечеството, да разпространяваш сред тълпата своята светлина и същевременно да споделяш с ближния мъката му, глада му, ударите на съдбата и малките радости.“
Някои фоколари биват ръкополагани за свещеници в служба на движението.
Този огън е заразил и семейни, те принадлежат на фоколара съобразно задълженията си в същото последователно решение да живеят според Евангелието. Иджино Джордани бил първият женен фоколар. Когато и двамата съпрузи споделят този идеал, те образуват семеен фоколар: те са готови, ако положението на семейството им позволява, да бъдат преместени в друга страна, в случай, че там техният принос е необходим.
Призванието към фоколара е труден житейски път, по който трудностите и неуспехите служат за дълбокото познание, че в този живот за единството Бог е всичко, а човек нищо, но че с Бог всичко е възможно.
Всичко започва с Киара, основателката на движението, която описва фоколара като „ …образ на семейството от Назарет, съжителство на девствени и женени, всеки по свой начин посветени на Бог, насред света.“

***
Структура на движението. Групи.

В едно интервю Киара Лубик отговаря на въпроса за структурата на движението: „Преди да говоря за това, искам да подчертая съвсем ясно, че всички се схващаме като една цялост, която осъществява помежду си посланието, което тя трябва да носи в света: единството. Когато ни виждат по такъв начин, се чувстваме разбрани. Ние сме една реалност и сме неделимо свързани помежду си. Йоан Павел ІІ коментира веднъж по отношение на броя на членовете на движението: „Вие сте цял народ.“ Това е движението! Разликите са на втора линия. Те се състоят в различните призвания и задачи, които обаче всички са насочени към целта на единството.“
Винаги е било трудно да бъдат обхващани в цифри хората, докоснати от идеала за единството; медиите например все по-често се занимават с движението, като пресмятат около два милиона привърженици и симпатизанти. Около отделните членове на Марииното дело през годините се образували групи от хора, заразени от нейното свидетелство, които обаче не се обвързват по един и същи начин вътре в движението. По такъв начин около женените фоколари възниква движението на семействата, около доброволците – движението за ново общество, около Джен – деца и младежи за нов обединен свят, около епархийните свещеници – движението на свещениците и това на епархиите, а около християните от ордени- движението на християните от ордени, към което се числят и бъдещите такива (GenRe).
„Съществена съставна част на нашето дело“, пише Киара през 1979 г, „са `Aderenti`, приятелите на движението. Те нямат специално призвание, но се опитват да реализират идеала на единството в тяхната среда. Те споделят целите на делото и участват в мероприятията му. Симпатизантите оценяват делото или някой негов аспект и по такъв начин го подкрепят със своята молитва или по друг начин.
Този „народ“ е прекрачил границите на Католическата Църква и междувременно причислява към своите също и представители на други християнски църкви, на други религии, както и хора, които не се чувстват обвързани с никоя религия. Всеки принадлежи на движението на фоколарите в степента, която му позволяват неговата църква, неговата вяра или неговата съвест.
Киара обяснява многопластовия състав на този народ въз основа на изображенията на Мадоната в средновековните църкви:
„За да бъде изразено универсалното майчинство на Мария, тя често бива представяна с мантия, която обгръща дворци и църкви и закриля занятчии и монаси, епископи и майки, богати и бедни, т.е. градовете с всичките им жители… Тук е нещо подобно, движението прилича на живо копие на това изображение. Делото на Мария е като мантия, обгръщащо части от църквите и човечеството, тъй като е получило от Бог дарбата да ги направи едно семейство. Това е дар, харизма, която прави делото подобно на Мария в нейната майчинска и обединяваща задача.“

(Следва)

Вж. Всички публикации по темата

Източник: focolare.org

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар