Литургията – предпочитаното място, на което Бог ни говори
Поради огромния брой поклонници и посетители традиционната Генерална аудиенция в сряда се проведе за първи път от лятото насам на пл. „Св.Петър“ . В неделя, 30 септември, Папа Бенедикт ХVІ ще се завърне окончателно във Ватикана.
С днешния катехизис Папата започна нова поредица след тази за молитвата в Стария и Новия Завет. Вниманието му сега е насочено върху молитвата и нейното значение за отделния човек. „Как да се оставя на Светия Дух, за да ме формира?“, попита той и разгледа литургията като училище и извор за молитвата.
Литургията помага на човека да се научи да се моли. Тя е „предпочитаното място, на което Бог ни говори и същевременно ни подарява думи, с които да можем да отговорим“. Думата „литургия“ идва от гръцки, поясни Папата, и първоначално е означавала: „Служба на народа и за народа“. При това в литургията става въпрос не за какъв да е народ, а за новия Божи народ, за Църквата. Тя е „възникнала поради това, че Христос е умрял и възкръснал и че ни въвежда в събе си“. Ето защо в литургията Божието дело и делото на народа съвпадат едно с друго, както това е обобщено от Катехизиса на Католическата Църква.
Папата напомни, че първият документ на ІІ Ватикански събор е конституцията за литургията „Sacrosanctum Concilium“, който е приет официално на 4 декември 1963 година. На мнозина това се струвало случайност, „тъй като сред многото проекти литургията изглеждала най-малко спорна и поради това я смятали за един вид упражнение за изучаването на методологията на съборните трудове“. Но това, което на пръв поглед изглеждало случайност се оказало без съмнение правилният избор. Със започването на темата за литургията, „е хвърлена светлина върху върховенството на Бога, върху неговия абсолютен приоритет“. Преди всичко Бог: точно това ни казва решението на Събора – да се започне с литургията. Там където погледът към Бог е определящ, всичко останало придобива ориентация. Основният критерий за литургията е нейната насоченост към Бог, така че по този начин да може да участва в неговото дело“.
Литургията е на първо място „Божието дело, което поначало създава този народ и го създава, за да извършва след това заедно с него общото дело на литургията“. Чрез литургията „Христос продължава делото на нашето изкупление в своята Църква, с нея и чрез нея. Господ прави тайната на смъртта и възкресението актуални“. Следователно самият Бог действа в литургията, „а ние сме включени в неговото действие“. По тази причина литургията е винаги „насоченост към Бога. За да бъде литургията наистина насочена към него, за да бъде молитва, среща с него, ние трябва да слушаме и да отговаряме“.
Литургията ни „подарява думите. Трябва да се потопим в нейното значение, да се оставим да бъдем формирани от нея. Обикновено първо идва мисълта, която после става слово. В литургията обаче ни изпреварват думите, в които столетия се е оформяла молитвата, срещата с Бог. И ние навлизаме в тези думи и биваме преобразявани и обновявани от тях, издигнати нагоре към Бог“. При това „Sacrosanctum Concilium“ припомня: „Но за да се достигне пълния размер на реализация е необходимо верните да пристъпват към Светата литургия с правилно подготвена душа, така че сърцето им да е в съзвучие с гласа и те да взаимодействат с небесната благодат, за да не я получават напразно“ (11).
Сърцето, казва Бенедикт Нурсийски, трябва да е в съзвучие с гласа: „Да бъдем еднакво настроени с това, което слушаме, говорим и правим в литургията, намираме изразено в поканата за молитва: ‚Sursum corda!’: Горе сърцата, да излезем от разсеяността, от тежестта, която ни тегли надолу и да се оставим да бъдем възкачени нагоре от тези думи, от силата на Бога, на висотата на истината, на висотата на любовта, на висотата на Бог“. И тогава, както казват отците, сърцето само става олтар: „altare Dei est cor nostrum“.
Мисията на Христос и на Светия Дух „продължава в нашите молещи се сърца“ , каза Папата в заключение, като вярващият се съединява с тайната на Христос и неговия разговор с Отца: „Нека молим Господ всеки ден все повече да осъзнаваме факта, че литургията е дело на Бога и на човека; молитва, която извира от Светия Дух и от нас, напълно насочена към Отец, в единство с Божия Син, който е станал човек“ (срвн. ККЦ, 2564).
(по kath.net)
Новини: Ватикана












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар