Catholic-news

Монахините от Конгрегацията „Дъщери на Църквата“ в Тарс:
„В шок сме. Загубихме не само един епископ, но и баща, приятел, материална и духовна подкрепа. Наскърбени сме, още не можем да повярваме, че се е случило такова нещо. По тези места се живее ден за ден, непредсказуемо е“. Малката общност на сестрите „Дъщери на Църквата“, която живее и работи в Тарс, предлагащи помощ и подкрепа на поклонниците, които идват в църквата на Св. Павел, не могат да повярват, че монс. Луиджи Падовезе вече не е сред живите. „Изживяваме огромна мъка, шокирани сме – каза за агенция SIR една от сестрите, през сълзи. – Това е мъка за цялата Църква в Анадола и Турция. Той направи толкова много затова турските власти да предоставят църквата-музей на Св. Павел като постоянно място за поклонение, държейки поклонниците да могат спокойно да участват в службите, без да е нужно да се минава през дългата процедура на резервациите. Освен това той самият ни помагаше в посрещането на поклонниците, които пристигаха и продължават да пристигат от целия свят. Нашата Църква днес плаче за един баща“.

Монс. Джузепе Меризи от Каритас-Италия:
„Човек с голямо сърце, интелигентен и откровен“. Неговата загуба „ще остави огромна празнота“ в „Каритас“. По този начин монс. Джузепе Меризи, епископ на Лоди и президент на „Каритас“ (Италия), си спомни пред агенция SIR за личността на монс. Луиджи Падовезе, апостолически викарий на Анадола и президент на „Каритас“ (Турция), след като току-що бе научил новината за смъртта му, покосен от ръката на личния му шофьор. „Аз съм уплашен и ужасен – каза монс. Меризи. – Срещнахме се миналата година по време на едно пътуване в Турция с делегация на италианската „Катирас“. Запознахме се с всички инициативи на милосърдие – много хубави и значими, който бе задействал в турските диоцези. Срещали сме се и по други поводи: един път, когато водеше духовните упражнения на ломбардийските епископи, както и при участието в една деветница към Скърбящата Мадона в Тревилио“. „Бе добър човек, с голямо милосърдие, интелигентност, откровеност и способности да обединява хората при трудности – каза още монс. Меризи. – Но преди всичко – човек с голямо сърце, и го показа най-вече по случай убийството на дон Андреа Санторо“.

Съветът на европейските Епископски конференции:
„Толкова трагичната смърт на монс. Луиджи Падовезе, станала на тържеството Тяло и Кръв Христови, по един особен начин го присъединява към Господ Исус, който отдаде живота си за Своя народ. Вярваме, че Божественото Милосърдие ще го посрещне и ще го присъедини към Славата на Неговата любов. Бихме желали да уверим в нашата близост Светия Отец и отците-капуцини, към чието семейство принадлежеше Негово Високопреосвещенство, защото едно такова събитие причинява болка на цялата Църква и ни призовава да бъдем още по-единни и верни в нашето служение на Господ. Само от Господ можем да очакваме справедливостта, която заслужава един човек на мира и доброто, който винаги е свидетелствал с истинска апостолска ревност и със силна привъзраност към своя народ. Молим се и за тези, които са извършили това престъпление, защото само Господ може да прониква и да обръща сърцата на хората. Мария, Майка на Апостолите, и Св. Павел от Тарс да ни помагат в този час на страдание да останем твърди във вярата и надеждата“ – това се казва в специално разпространено комюнике на Съвета на Епископските конференции в Европа.

Монс. Роберт Цолич, председател на немската Епископска конференция:
В комюнике, разпространено този следобед, монс. Роберт Цолич, председател на Епископската конференция на Германия, заяви, че е „дълбоко шокиран от бруталното убийство“ на монс. Луиджи Падовезе, председател на Епископската конференция на Турция и апостолически викарий на Анадола. „През последните шест години монс. Падовезе направи много като епископ за християните в Турция“ – припомни монс. Цолич. „Трагичният кървав акт трябва да бъде изяснен бързо и изцяло. Присъединявам се към скръбта на верните в Анадола и в цяла Турция. Загубихме един голям пастир на Католическата Църква. Моля се за всички, които трябва да преодолеят тежката загуба на монс. Падовезе. Близо съм до онези, които останаха осиротяха – вярващите в Турция и братята епископи, които като мен са ужасени от случилото се“ – завършва монс. Цолич.