„Трябва често да призоваваме нашите Ангели-Пазители“

2 октомври 2017, 12:06

На 2 октомври Католическата Църква чества възпоменанието на Светите Ангели-Пазители. Предлагаме на Вашето внимание фрагмент от една прекрасна проповед на Светия Енорист от Арс Жан-Мари Виане. Нека тези думи на Арския пастир бъдат насърчение за нас, за да задълбочаваме почитта си към Ангелите-Пазители, които Бог ни даде!

Въпреки че добрият Бог е самодостатъчен, Той се ползва от услугите на Своите ангели, за да управлява света… Когато виждаме колко много Бог е загрижен за нашия живот, можем да си извадим заключение, че душата ни е нещо много важно и много ценно и че за нейното спасение Той си служи с всичко, което в Него има най-висш ранг. За да ни спаси, Той ни изпрати Своя Син; а Синът подари на всеки един от нас един ангел, дори много ангели, чиято обща задача е да измолват за нас от Сина всички благодати и помощи, които са необходими за спасението ни… Ах, ако човек можеше поне малко да разбере какво е и за каква цел е сътворен! В Светото Писание можем да прочетем какво казва Господ на Своя народ: „Ето, Аз пращам пред тебе Ангела (Си) да те пази по пътя и да те въведе в онова място, което съм (ти) приготвил“ (Изх 23, 20).

Трябва често да призоваваме нашите Ангели-Пазители, да имаме голяма почит към тях и преди всичко да се стремим да им подражаваме във всичко, което правим. Първото, за което трябва да им подражаваме, е осъзнаването на Божието присъствие… Защото ако сме наистина изпълнени от Божието присъствие – как тогава ще можем да правим зло? Ако на Бог се харесват всички наши добродетели и добрите ни дела!… Бог казва на Авраам: „Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен“ (Бит 17, 1). Как се случва така, че забравяме толкова лесно за добрия Бог, когато винаги Го имаме пред себе си? Защо не сме изпълнени с уважение и благодарност към нашите ангели, които са до нас денем и нощем?… Може да си казвате: „Аз съм твърде беден, за да заслужавам такова нещо.“ Бог не ви изгубва от погледа си нито за секунда, а освен това ви подарява, братя мои, и ангел, който да ви води непрекъснато. Какво щастие – толкова голямо и толкова малко познато на хората.

Превод: www.catholic-news.bg

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар