Свети Франциск от Асизи – Песента на слънцето

4 октомври 2017, 13:36

Не зная по кое време на деня свети Франциск е написал „Песента на слънцето“ – аз мисля, че е било през нощта. Може би се заблуждавам. Може би е било рано сутринта, може би в един зноен горещ следобед, а може би във вечерен здрач. Аз обаче чувам песента на слънцето от дълбочината на нощта.
След извършеното чудо върху планината Ла Верна, където Франциск бил белязан с кървавите рани на Христос, болен, почти ослепял и без надежда да си възвърне зрението и здравето, Беднякът Божи бавно се отправил към „Сан Дамиано“ и се настанил в тръстиковата колиба в манастирската градина. Там той лежал върху сламена постеля. Сигурно се опитвал да си даде сметка за целия живот, в който е имал много победи над собственото си аз и безкрайно повече поражения в борбата за чистотата на идеите си. В младостта си Франциск два пъти участвал във военни походи, които завършвали или с военно, или с лично поражение. Едно мисионерско пътуване в Ориента завършило преждевременно, защото корабът се разбил в брега на Славония. Тръгнал за Мароко, за да обърне във вярата мохамеданите, но по пътя се разболял и трябвало от Испания да се завърне в Италия. Участието си в кръстоносния поход решил да превърне в мисия за мир със сарацините. Резултатът бил само неуспехи. Не успял нито да предотврати кръвопролитията, грабежите и насилията, нито да обърне сарацините към християнската вяра. Напуснал лагера на кръстоносците и се отправил като поклонник към Божи гроб. Пролятата в кръстоносните походи кръв угасила мисионерското усърдие на свети Франциск. След завръщането си в родината той намерил Ордена си в упадък – там царяло безредие и раздвоение. Но в светлината на Библията низините се превръщат в планински върхове, а пораженията в победи и това, което на потресеното човешко око се явява като мрак, в действителност е сияние.
В замъка „Уфици“ във Флоренция видях веднъж картина, нарисувана от непознат за мен художник. Картината представлява борбата на Яков с Ангела. Върху лицето на победоносния Яков има следа от тъга и изтощение, а победеният Ангел се усмихва весело. Той тържествува. Мислех си: Бог иска човекът да се бори с Него и да го побеждава, но само при условие, че победителят се счита за победен. В този смисъл можем да наречем свети Франциск човек, който винаги губи и винаги е победител.
Ето го, той лежи, полусляп, белязан с кървящите рани на Христос, разяждан от болест и горчив житейски опит; лежи в манастирската градина върху сламена постеля и съчинява „Песента на слънцето“, една поема за голямата победа, най-хубавата и най-радостната песен, съчинена от смъртен за слава на Бога, всевишния Творец.

„Всевишни, всемогъщи и добри Боже,
На Теб поднасям слава и почест и обожание
И всякакъв благослов.
Само на Теб, Всевишни, подхождат те
И никой човек не е достоен Твоето име да споменава.

Величая Те, Господи,
С всички Твои твари,
И преди всичко с нашия брат слънцето,
Което дарява деня и Ти светиш през него.
Хубаво е то и сияйно ,
И чрез Твоя блясък
То е Твое отражение, о Всевишни!

Величая Те, Господи,
Чрез нашата сестра луната
И нашите сестри звездите,
Които си сътворил на небосвода
Ясни, скопценни и красиви…“

Из „Цветя от градината на свети Франциск“, автор Роман Брандщетер

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар