Движение на Фоколарите (23): Диалог с хора, които не принадлежат към никоя религия

7 октомври 2012, 23:21

„Да се съберем, тези, които не се интересуват чак толкова от християнството и тези, които вярват, да обединим силите си. Да работим заедно за големия идеал за свободни и равноправни хора, свързани от взаимно уважение и любов.“ (Киара Лубик)
От много години в Движението на Фоколарите съществуват тези групи – преди всичко в Италия, в други европейски страни и в Южна Америка – състоящи се от религиозни хора и от такива, които не изповядват никаква религия, които заедно се стремят към универсалното братство. Техният общ знаменател е вярата в човека, в неговите ценности и права. Те разговарят също по религиозни въпроси, но винаги с уважение към мнението на другомислещия.
Поглед към историята
Към края на 70-те години в Движението на фоколарите назрява решението на базата на собствена платформа за диалог да се разширят навън многобройните контакти с личности, които не чувстват принадлежност към никоя религия, но споделят целите на движението и са ангажирани с достойнството на човека, с неговата идентичност и култура. Така през 1978 г. се създава „Международния център за диалог с хора, които не чувстват принадлежност към никоя религия“. През 1992 г. в конферентния център на движението в Кастелгандолфо се провежда първият международен конгрес на тази основа, след който следват други. През 1995 и 1988 се състоят срещи с Киара Лубик в Лопиано, в които се прави план за съвместната работа.
От 2003 г., по инициатива на Киара, се предлагат семинари, в които се задълбочават отделните точки от духовността на единството, придружени от съответен доклад на нерелигиозна основа. По този начин се осветляват ценностите на християнските и чисто хуманните убеждения и се укрепва съвестта и на двете групи.
Основата
Касае се за всеобхватен диалог, кото не се ограничава до малко на брой специални моменти, а е отворен към другомислещия в цялата дълбочина на неговото мислене и действие. Да се стои на напълно различни позиции и въпреки това да се води честен диалог е възможно, когато и при двете страни:
- има установена идентичност;
- признава се и се уважава културата на другия;
- налице е съзнанието, че човек има много, което да даде и да получи;
- има неизчерпаемо търпение за изслушване;
- има съгласие, че убежденията на другомислещия имат същото значение като собствените.

Източник: focolare.org

(Следва)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар