Движение на фоколарите (32): „Рай`49″. Духовност и молитва.

18 октомври 2012, 20:37

„Рай`49″

Няколко месеца след като се запознава с Киара, Иджино Джордани се присъединява към нея и първите и последователки при една почивка в Доломитите.
На 16 юли започва едно извънредно време на светлина, известно под името „Рай`49“.
По-късно Киара пише за тези месеци: „Ние гледаме на 1943 като рожденната година на движението. Тогава направихме голям скок напред. Неочаквани, но предвидени от Бог обстоятелства направиха така, че да се оттеглим за известно време от „света“ и да прекараме ваканцията си в Доломитите. Разбира се, ние живеехме според нашия нов начин на живот. Една малка, обикновена планинска хижа ни приюти в цялата бедност. Бяхме сами: сами с този голям идеал в сърцата. Живеехме го миг след миг и се хранехме всеки ден от Исус в Евхаристията, връзката на единството. Бяхме заедно при разходките, в молитвата, в медитацията. Започваше време на големи благодати. Имахме впечатлението, че Бог отвори очите на душата ни за Божието царство, което цареше между нас: Светата Троица, която живееше в клетка на мистичното тяло: `Свети Отче, запази ги в Твоето име, което ми даде, за да бъдат едно като нас`. Струваше ни се, че разбираме, че зараждащото се дело нямаше да бъде нищо друго освен мистичното присъствие на Мария в Църквата. Погледнато от наша страна, никога не бихме слезли от тези планини, ако волята на Бог не искаше нещо друго от нас. Беше Исус в неговата изоставеност, той, който живееше в човечеството, пребиваващо в тъмнина, който ни даваше кураж.“
През следващите години Киара не се занимавала с нищо друго, освен с реализирането на подареното в онова пълно със светлина лято.

Духовност и молитва

Наталия Далапикола, първата последователка на Киара, казва: „Една вечер седяхме край масата (една от малкото мебели, които ни бяха останали) и четяхме на светлината на свещ Светото Писание (тогава, през войната, електрическата светлина беше забранена). Киара четеше на глас: `Както Аз ви възлюбих, така и вие да любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте мои ученици, че имате любов помежду си`. Тези думи разпалиха истински пожар в нас, тъй като бяхме търсили в Евангелието дали Бог имаше такава воля, която му беше особено присърце. Дума, която така да се каже да обхваща всичко, което той искаше от нас. И ето там беше тази дума, тази „еврика“ на нашето търсене… Оттам имаше само любов в живота ни, преди да отидем на училище, на работа в офиса, преди пазаруването, преди посещението при бедните, преди молитвата – първо взаимната любов, която той искаше от нас. Това промени живота ни, придаде му нов вкус, даде му смисъл.
Личната молитва е много важна за духовността на единството, защото връзката с Бог е основата за нашите действия. Но тази молитва има и дълбок общ компонент: започвайки с песните, които бяхме пели през 50-те години в Доломитите, до модерните мелодии на Джен Росо и Джен Верде. От участието в литургията до общата вечерна молитва във фоколара – всичко в нашия живот е насочено към общността. Естествено този молитвен живот, това изразително единство с Бог оказва влияние и върху отношенията извън движението, като например по-голямото чувство за справедливост, законност. Към това спада и инициативата на движението „Право и общност“.
Киара пише: „Имаме вътрешен и външен живот, единият е цветът за другия, коренът, короната на нашето дърво на живота. Вътрешният живот се захранва от външния живот. В същата мярка, с която навлизам в душата на моя брат или моята сестра, в същата мярка намирам Бог в себе си. Колкото повече навлизам в Бог в себе си, толкова по-добре разбирам душата на моите братя и сестри.“
Бог – аз – братът, сестрата: един свят, едно царство…
Колкото по-голяма е любовта към хората, толкова по-голяма е любовта към Бог.“

Източник: focolare.org

(Следва)

Всичко по темата „Движение на фоколарите“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар