Блажена Киара „Луче“ Бадано

29 октомври 2018, 17:06

На 29 октомври Католическата Църква чества празника на блажена Киара Бадано от Движението на фоколарините.

Киара Бадано се ражда в Сасело, на 29 октомври 1971 г. след като нейните родители са я очаквали 11 години. Живее спокойно детство, в единно семейство, от което получава солидно християнско възпитание.

Киара има отворен, жизнен, щедър характер. Едва на 4 години, грижливо подбира играчките, които ще подари на бедните деца. Казва: „Не мога да дам счупени играчки на децата, които нямат”. Когато е в първи клас, с извънредно внимание се отнася към съученичка, чиято майка е починала: на Рождество Христово я кани на обяд и иска на масата да сложат най-хубавата покривка: „Днес ще бъде с нас Исус!” – казва тя.
Много внимателно следи притчите на Евангелието и старателно се приготвя да приеме Исус в Евхаристията. Всички се впечатляват от начина, по който следи светата литургия и чете Божието слово. Често посещава „бабичките” от близкия старчески дом и по-късно, като порасна, предлага да спи при баба и дядо, нуждаещи се от грижи. В нейния живот правят впечатление многото деяния на любов. Една вечер пише в дневника си: „Една съученичка се разболя от скарлатина и всички се страхуват да я посещават. Със съгласието на моите родители, ще й занеса домашното, за да не се чувства изолирана. Мисля, че по-важна от страха е любовта.”.

На 9 годишна възраст се запознава с Движението на Фоколарите и приема идеала на единството. Става „джен” (което означава „ново поколение” – второто поколение на Фоколарите). Започва нейното изкачване, заедно с родителите й, с Киара Лубик, с младежите, споделящи нейния избор. Освен в Движението Джен, тя активно участва в живота на енорията и на епархията. През 1981 г. Киара е на Фамилифест (Фестивал на семействата, организиран от Движението на Фоколарите ) в Рим, заедно с татко и мама. За тях тримата това е началото на един нов живот. Киара се ангажира с много любов в Движението, в група джен. В малкото селце, където живее, тя обича съученичките си, всеки човек, с когото се среща, защото е решила да живее напълно според Евангелието.

С Киара Лубик започва кореспонденция, която ще стане все по- интензивна. С нея споделя открития и изпитания, до последния миг на живота. През юни 1983 г. участва за първи път на Международен конгрес Джен в Рока ди папа. Тогава пише на Киара: „Открих отново изоставения Исус, по нов начин”. А през ноември: „Разбрах, че изоставения Исус е ключът за единството с Бог, искам да Го избера за Жених и да се приготвя за Неговото идване. Да Го предпочитам. Разбрах, че мога да Го намеря в отдалечените от Бог, в атеистите и че трябва да ги обичам по-специално, без никакъв интерес”. От това решение няма никога да се върне назад.

От нейните писма проличават радостта и изненадата, с които тя открива живота. Киара е момиче както другите: весела и жизнерадостна, обича музиката (има прекрасен глас), плуването и тениса, разходките в планината. Има много приятели. Когато я питат дали им говори за Бог, тя отговаря: „Аз не трябва да им говоря за Исус, но да им показвам Исус с моя живот”.

Киара не върви напред сама. Тя върви заедно с другите момичета джен. По време на срещите, те споделят по какъв начин прилагат на практика думите на Евангелието, търсят се по телефона, посещават се взаимно, разменят си подаръци, организират екскурзии, празненства и др. Споделят и материалните блага, които притежават: до смъртта си Киара пази списък на вещите си, за да бъдат на разположение на тези, които имат нужда от тях.

На 17 години е, когато почувства силна болка в рамото, докато играе тенис. Лекарите веднага се съмняват за нещо сериозно и започват изследвания. Много скоро диагнозата е ясна: рак на костите. През февруари 1989 г. Киара е подложена на първата операция, въпреки че няма голяма надежда. В болница се редуват джен и други хора от Движението, за да подкрепят Киара и семейството й. Все по-често момичето постъпва в болница, където е подложена на лечения, които стават все по-болезнени, но тя посреща всичко с голяма сила. На всяка „тъжна” изненада, Киара решително повтаря: „За Теб, Исусе! Ако Ти го искаш, и аз го искам”.

Скоро Киара остава неподвижна на леглото. Лекарите опитват друга операция, но и тя не дава резултати. Този, Който поддържа Киара е изоставеният Исус, Който на кръста не е почувствал дори утешителната подкрепа да Отца Си. Киара казва: „Ако ме питат дали искам да проходя, ще кажа не, защото така съм по-близо до Исус.”.

Нейният лекуващ лекар, невярващ и много критичен към Църквата, по-късно ще каже: „От както се запознах с Киара, нещо се промени в мен. В нея виждах последователност и всичко от християнството ми се струваше ясно”.

Въпреки, че вече е неподвижна, Киара е много активна. Чрез телефона следи зараждащата се група Младежи за единен свят в близкия град, Савона; пише картички и плакати, за да запознае приятелите и съучениците си с джен. Поканва много младежи на Дженфест 1990 г., международна среща на Младежите за единен свят, която ще се състои през месец май. Дори има радостта да го следи пряко, благодарение на сателитна антена, която специално монтират на покрива на тяхната къща.

Киара продължително дарява страданията си. „Интересува ме единствено Божията воля, тази на настоящия момент”. „Вече нямам нищо здраво в тялото си, но още имам сърце и с него мога да обичам”. Сигурна е, че Бог я обича безкрайно. На майка си, която й казва, че не знае как ще се справи без нея, Киара отговаря: „Уповавай се на Бог, ако това направиш, ще си направила всичко!”

Отношението й с Киара Лубик става все по-силно, тя непрекъснато я информира за развитието на болестта си. На 19 юли 1990 пише: „Медицината предаде своите оръжия. След като спряха лечението, болките в гърба ми станаха по-силни и вече не успявам да се обръщам в леглото. Чувствам се толкова малка, а пътят пред мен е толкова стръмен… често чувствам, че страданието надделява. Но това е Женихът, Който ме посещава, нали? Да, и аз повтарям с теб: Ако Ти, Исусе, го искаш, и аз го искам. .. Убедена съм, че заедно с Него ще победим света”.

Много скоро Киара Лубик й отговаря: „Не се бой, Киара! Казвай твоето ДА момент след момент. Той ще ти даде сила, бъди сигурна! Аз се моля за теб и винаги съм с теб. Бог те обича безкрайно, иска да проникне дълбоко в душата ти и да почувстваш капки от Рая. Киара Луче (ясна светлина) – това е името, което избрах за теб. Харесва ли ти? То изразява светлината на Идеала, който побеждава света. Изпращам ти това име с цялата си обич…”

С напредването на болестта, би трябвало да й се слагат по-силни дози морфин, но Киара Луче ги отказва: „С морфина се унасям, а вече мога да дарявам на Исус само страданието”.

В момент на особено силно физическо страдание казва на майка си, че в сърцето пее „Ето ме, Исусе, и днес съм пред Теб…” Вече й е ясно, че скоро може да Го срещне и се приготвя. Една сутрин, след особена тежка нощ, спонтанно повтаря от време на време: „Ела, Господи Исусе!” Единадесет часът е, когато неочаквано идва да я посети свещеник от Движението. Киара Луче е прещастлива: от сутринта, когато се е събудила, желае да приеме Исус в Евхаристията. Това ще бъде последното й причастие.

Киара Луче заминава за Небето на 7 октомври 1990 г. Беше се погрижила за всичко: за песните по време на заупокойната литургия, за цветята, за прическата, за дрехата, която искаше бяла, като булка… На мама беше казала: „Мамо, докато ме обличаш, ще трябва да повтаряш: Сега Киара Луче вижда Исус”. Бащата я бе попитал дали иска да дари роговиците си и тя беше му отговорила с прекрасна усмивка. След това, последен поздрав към мама: „Чао, бъди щастлива, защото аз съм щастлива!” и усмивка за татко.
На литургията, отслужена от местния владика, присъстват стотици и стотици младежи и много свещеници. Джен Росо и Джен Верде пеят песните, които тя е избрала. Един голям букет цветя и телеграма пристигат за родителите от Киара Лубик: „Да благодарим на Бог за този Негов прекрасен шедьовър”.

Продължава да се разнася ехото за нейната святост.

Източник: Движение на фоколарите в България

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар