„Същественото в човешкия живот минава през дълбините на душата и сърцето“
Проповед на отец Мариуш Полцин, OFM Cap. за ХХХ Обикновена неделя
Край широкия път, по който минава течението на живота – шумен поток от силни, здрави, активни хора – стоят такива, на пръв поглед отстранени от главното течение. Те са болни, неспособни да работят, изоставени, лишени от радост, като че ли са попаднали в крайпътната канавка.
Навярно всеки от нас е преживявал такива моменти на „престой”, когато преуморен, обезсърчен, огорчен, е странял от приятелския кръг, може би не е бил способен да върши професионалните си задължения или е изоставял своите любими занимания – сякаш е излизал от пътя и е спирал край него. Подобно на споменатия в Евангелието човек, мнозина от нашите съвременници „стоят край пътя”. Но те са само привидно „изключени” от живота. Защото човешкият живот не е единствено задоволеност, признателност, положение в обществото, здраве. Човешкия живот дори не е само работа. Същественото в човешкия живот минава през дълбините на душата и сърцето. Там, където душата преживява своите най-искрени усещания и чувства, там, където са най-дълбоките корени на съзнанието и волята. Оттам започва растежът на душата. И стремежът на душата към висините – ето това би трябвало да бъде същественото за човешкото съществуване. Всичко, което изгражда душата и предизвиква растежа й – нейните страдания, борби, сътресения, трудни избори, терзания, това именно придава стойност на живота, придава ценност най-висша и неизменна.
Затова не бива да смятаме, че страдащият човек стои край пътя – той може би в този момент се намира в центъра на главното течение, може би в този момент стои в средата на пътя, по който минава Христос. Вартимей от днешния евангелски откъс е имал щастието да чуе за Исусовото идване в града и да осъществи лична връзка с Него. Христос невинаги прави чудото, което искаме, невинаги върши онова, което ние очакваме и желаем. Но при всяка една среща с човека Той дава нещо от Своята Светлина и част от Своята мощ. Може би Исус иска да отворим очите си за други ценности, за онези, които не забелязваме в момента. А това би било още по-голямо чудо, от онова, което очакваме и желаем.
Сега, в този момент, Исус минава покрай нас. Нека да извикаме и ние като Вартимей: „Смили се над нас!” И Той ще протегне към нас ръка, за да ни измъкне от крайпътната канавка, и ще ни поведе към средата на широкия, просторен път на живота. Амин.
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар