Движение на фоколарите (43): Интервю със семейство Евгения и Константин Паташеви – пионери на Движението в България
„Бяхме едно сърце и една душа”
За семейство Паташеви с право можем да кажем, че са пионери на Движението на фоколарите в България. Риска и житейските ситуации, на които непрестанно са се излагали са многобройни, така че би могло да се напише книга.
След падането на режима в архивите на тайните служби на Държавна сигурност са намерени много страници за семейство Паташеви. Да надникнем малко в техния живот, тясно свързан с основаването и развитието на Движението на фоколарите в тази страна.
Константин или както го наричаме Косьо, бил на 13 години когато загубил баща си. С майка си и по-големия си брат продължили живота, запазвайки семейния дух и топлината на християнската вяра. Но когато се запознал с Евгения, накратко Гинчето, с нови очи видял вярата и Бога, тя всъщност била практикуваща вярата си католикиня.
„Преди венчавката преминах курс по катехизис – разказва Косьо – благодарение на него получих нова светлина за вярата и за Църквата. За мен Църквата вече нямаше само историческото значение, както бях учил, но живот за всички нас, единени в нея.
Евгения е родена във вярващо католическо семейство. С по-малките си брат и сестра много рано загубила родителите си. Семейните молитви и неделната Литургия не й били достатъчни. Искала да направи нещо повече за Бога, затова търсила контакти с хора посветени на Него, свещеници, монахини.
През пролетта на 1975 година при тях пристигнал техен приятел – отец Лазар Кръмпотич, свещеник от Югославия. Ето какво казва Евгения за това посещение: „Цяла нощ той ни говори за един нов живот в Църквата, за духовността на Движението на фоколарите. Откри ни хоризонти, за които дотогава можехме само да мечтаем: задълбочаване и живеене на вярата чрез Евангелието, независимо от това, че сме семейни. Не разбрах всичко, но почувствах, че съм намерила скъпоценния бисер. Бях щастлива, защото получих „радостната вест”, сърцето ми беше изпълнено с благодарност Бог е любов, Бог ме обича! И ние можем да живеем за Него обичайки се помежду, обичайки ближния, както Той ни обича и така можем да отговорим на Неговата любов!”
И Косьо след това започнал да се променя: „Разбрах, че Исус е във всички, че е умрял за всички и обича всеки. Това ме научи да търся доброто в хората. Всеки е различен! В един мой колега, който казваше, че не вярва и не може да си представи какво е това да вярваш, че има Бог, открих, че носи в себе си голям потенциал от човешка доброта. В неговата великодушност и търпението му спрямо другите се виждаше следа от Бог. Говореше мъдро, даваше ми съвети , за които съм му благодарен и днес. Ето така се раждаха нови отношения на работното ми място.”
Гинчето продължава: „Благодарни на Бог за този извънреден дар, имахме желание да се научим да живеем по този начин. Няколко месеца по-късно, без да се обадят от предпазливост, при нас пристигнаха две фоколарини от Загреб. С тяхното идване научихме за Думи за живот, чрез които можем да се учим да живеем Евангелието. Побързахме да споделим за този нов живот с роднини и най-близки приятели, независимо към коя църква принадлежат. Така се създаде първата група.
След време отново ни посетиха новите ни приятели от Югославия, които запознахме с нашите роднини и близки приятели. Срещата беше извънредна! Времето прекарано заедно беше различно от други наши срещи. Когато си заминаваха, всички се натъжихме, но се беше родила нова надежда за нещо ново и хубаво.”
А надеждата наистина беше оправдана. По няколко пъти в годината тези срещи се повтаряха. Фоколарини, свещеници, семейства идваха и поддържаха огъня на новия живот. „С времето чувството, че сме част от едно семейство растеше – разказва Гинчето и продължава – започнахме да се събираме и сами четяхме „Думи за живот” и си помагахме един друг да ги живеем. Споделяхме си преживяванията от старанието да ги прилагаме в ежедневието. С радост откривахме, че думите от Евангелието, думите на Исус, са актуални и днес и че обещанията се сбъдват. Думите за живот получавахме от Югославия, превеждахме ги на български език и ги пишехме на пишеща машина по няколко пъти и после ги разпространявахме. По същия начин и първите книги от духовността на Движението.”
Косьо добавя, че неговият семеен живот е много променен: „Разбрахме, че ако се обичаме с любовта, за която ни говори Исус – до мярката да сме готови да дадем живота си един за друг – Исус ще живее между нас. Това значи да се приемем такива различни каквито сме, често да губим идеите си и тогава Той ще бъде Учител и Възпитател на нашите деца. Научихме се бързо да си прощаваме и се случва спонтанно да се погледнем и заедно да си кажем: „извинявай”.
„Първото Мариаполи – разказва Гинчето – беше през 1976 година под формата на излет на близката планина Люлин, близо до София. Слънцето огряваше града, беше красиво и ние го гледахме. Рафаела Бронзинио – фоколарина от Загреб, която беше за първи път в България се обърна към нас и ни каза: ‘Цяла България сега вас гледа и разчита на вас’. Изненадани се погледнахме, без да знае тя ни каза думи близки до сърцето на всеки българин, думите, казани от Иван Вазов в стихотворението Опълченците на Шипка. Тези думи приехме като програма от Бог, който вече ги беше сложил в сърцата ни: да спечелим България за Бога и Идеала, който бяхме открили. По – късно се родиха групи в Пловдив, Шумен, Раковски и отделни хора в някои градове и села.
Въпреки нашата предпазливост тайните служби на Държавна сигурност съвестно си изпълняваха задълженията, следейки нашия живот и срещи.
През есента на 1985 година почти всички от групата в София получихме призовки за разпит. Разбрахме, че години са ни следили. Питаха ни за Киара и за фоколарините, които идваха в България. Предупредиха ни, че ще ни изселят от София в място където няма никакви вярващи хора, ако продължаваме да се събираме с нашите приятели. Съобщихме това на фоколарините от Югославия, защото беше опасно и за тях. Няколко месеца нямахме никаква връзка. Най-неочаквано точно през този период, без да знаят нищо за нашата ситуация, приятели от Движението от Източна Германия, Австрия и Чехия (без да се дублират) под формата на писма ни изпращаха Думите за живот и мисли на Киара. Изненадани и развълнувани отново се почувствахме докоснати от Божията любов, на която искахме да останем верни, а нашите приятели просто бяха отговорили на гласа на Св. Дух.
През този период бяхме едно сърце и една душа, нямаше значение дали си католик, евангелист или православен, наистина живеехме думите на Исус: „Отче, да бъдат всички едно, за да повярва света…” Знаехме кога викат някой и всички се молехме. Не е лесно, когато двама души те разпитват. Когато това се случи на мен, носех със себе си броеничка – пръстенче. Стисках я и я чувствах като връзка с небето, църквата, със семейството ми, с приятелите, някои от които бяха при децата ни. Сигурна бях, че в тези часове те се молят за нас, знаехме, че с нас е и епископ Методи Стратиев. Със семейството ми и с приятелите си бяхме обещали да се обичаме помежду си и да обичаме тези, които ни разпитват с мярката на Исусовата любов, така че Той да бъде между нас, както е обещал. В един момент един от следователите строго ми каза: „Какво държите в ръката си? Предавател ли, с който предавате всичко на приятелите си?” Тези хора сигурно бяха почувствали връзката между нас, любовта която ни свързва.”
Лятото на 1989 год. за първи път имахме Мариаполи извън нашите апартаменти или вили. Събрахме се в един стар стогодишен православен манастир в село Кладница, може би предвкусвахме промяната, която в края на годината донесе свободата.
След 15 години живот в изолация за първи път младежи от България имаха възможност да участват на Дженфест в Рим. Благодарни за всичко, което са получили, написали писмо на Киара, в което между другото я помолили да отвори фоколар в България, който ще им помага да живеят този живот . В отговор на това писмо в началото на 1991 година България получи фоколар.
Движението се разпространява, към него вече има и хора с добра воля, които не изповядват никоя вяра. На Мариаполи и на други срещи всички заедно преживяваме силата на единството.”
(интервю на Д. Перков за хърватско списание Novi Svijet)
Източник: Движение на фоколарите в България
Вж. Цялата поредица „Движение на фоколарите“
Новини: Католически свят













Коментари
Няма коментари
Оставете коментар