Catholic-news

Този вторник, от 19 ч. в катедрала „Св.Йосиф“ започна неокатекуменалният катехизис, който след благослова на о. Елко Терзийски OFM Cap., бе открит с вълнуващото и дълбоко искрено свидетелство на отговорника на Движението „Неокатекуменален път“ у нас, инж. Симеон Атков. Той разказа за промените, предизвикани у него от този катехизис и впоследствие от включването му в пътя, за това как преди това бил човек, който смятал, че всичко му е ясно и че всичко може и трябва да постигне със собствени сили, който ходел на църква всяка неделя не по собствено дълбоко убеждение и от вътрешна потребност, а само за да придружава съпругата си, дълбоко вярваща католичка и си тръгвал след литургиите същият, какъвто идвал на тях. Преломът у него настъпил през 1990/91 г., когато в енория „Св.Йосиф“ пристигнали италиански катехисти-мисионери и в хода на провеждания от тях катехизис, а по-късно и при активното си участие в живота на новосформираната общност той постепенно започнал да разбира на фона на струпващите се проблеми – смъртта на родителите и сестра му, трите пъти, в които оставал без работа, порасналите деца, които настоявали да имат собствено мнение – че не всичко зависи и се движи от човека, който не бива да се смята за всесилно божество, чиито съвети са винаги правилни и най-важното: поради това, че на всяка сбирка на общността се чете и „разчупва“ Божието Слово той започнал да възприема хората такива, каквито са, защото се убедил, че всички са чеда на Бога, всички са обичани от Него и че само Бог е този, който може да разреши човешките проблеми.

След това г-н Атков обясни каква е същността на Неокатекуменалния път и неговата цел. Водещ името си от названието „катекуменат“, с което в ранната Църква наричали подготовката за Светото Кръщение, този път (нов катекуменат) има за цел да живеем в общност и заедно, обновявайки кръщелните си обещания, да се движим по пътя на спасението. За разлика от всички наши стремежи, които са насочени нагоре, този път води надолу, към водите на Кръщението, където разбираме същественото за нас, а именно, че сме грешни и слаби и в които води, потапяйки се, старият човек умира, като се освобождава от всички свои негативи и придобива нов образ.

Г-н Атков говори за появата на Неокатекуменалния път преди около 50 години в Мадрид и за неговия създател, художникът Кико Аргуельо, бохем от заможно семейство, чието чувствително сърце на артист се развълнувало от думите на Папа Йоан ХХІІІ, че обновлението на Църквата ще дойде от бедните. Кико взел решение и изоставил досегашния си безгрижен живот, за да заживее сред бараките в мадридското гето, населено с бедняци, просяци, крадци, проституки. Но той не отишъл при тях, за да ги упреква или да ги учи как да живеят, а с китара и Библия в ръка, пеел в студа, заобиколен от уличните кучета. Един от обитателите на гетото го съжалил и му донесъл котлон, за да се топли, а в знак на благодарност Кико му прочел нещо от Светото Писание. Силата на Божието Слово привличала все нови и нови несретници край Кико и така се сформирала общност, в която всеки бил себе си, без да се преструва, общност, в която молитвите извирали направо от сърцето, а бариерите на различията падали, премахвани от Христос и особено най-голямата от тях, тази на страха от смъртта, разрушена от Исусовата смърт и Възкресението Му.
Скоро новата духовност, достигнала до знанието на архиепископа на Мадрид, била одобрена от него и надхвърлила границите на гетото, за да започне да се разпространява първо в Мадрид, после в цяла Испания, а след това и по всички континенти.

Във втората част на катехизиса отец Елко представи същността на Неокатекуменалния път от богословска гледна точка, позовавайки се на два текста от Евангелието, в които се разказва за слепци – историята на Вартимей от Евангелието на Марко и на слепеца по рождение от ІХ глава на Евангелието на Йоан. В историята за Вартимей о. Елко насочи вниманието към четирите важни разлики между евангелския слепец и всички нас, „Вартимеевците на ХХІ век“: че Вартимей признава слепотата си, а всички ние сме слепи, но твърдим, че виждаме; че Вартимей вика към минаващия край него Христос, докато „колко от нас вярват, че Христос може да ни помогне“; че Вартимей се моли, като изкрещява своята ситуация, а ние мълчим и смятаме, че няма смисъл да се молим, въпреки че Бог желае да се молим, за да опознаем това, което ни е потребно; че Вартимей тръгва към Исус, като хвърля горната си дреха, която по онова време означавала за един просяк цялата му безопасност в света, докато съвременните Вартимеевци не смеем да тръгнем към Исус, нито да махнем кората, с която сме се оградили. Една голяма изповед на вярата прави и слепецът, описан в Йоановото Евангелие, на когото по слепота днес приличат много от нас, които сме получили Кръщението като деца и ако родителите не са се постарали добре да ни предадат вярата, ние витаем из облаците и няма какво да кажем за нея. Целта на Неокатекуменалния път е като тези слепци да се освободим от слепотата си и да започнем отново да изграждаме своя християнски живот, да преоткрием състоянието си, което често е плачевно, докато си мислим, че виждаме, а всъщност сме слепи и да хвърлим горната си дреха, защото сме призвани за велики неща, а не за съсредоточаване в света.

Предавайки в резюме първия катехизис на Движението „Неокатекуменален път“, ние от „Католически новини“ призоваваме посетителите на нашата страница: ако някой е видял слепотата си, ако е събрал сили да си я признае и ако има намерение да се освободи от нея, нека знае, че това е абсолютно възможно и то може да стане веднага, на неокатекуменалния катехизис, който се провежда в катедрала „Св.Йосиф“, София, и в четвъртък ще започне по изключение непосредствено след празничната вечерна Евхаристия, която е от 19.00 часа.

catholic-news.bg