Catholic-news

Втората тема на неокатекуменалния катехизис, представена тази вечер, бе евангелизацията и знаците на вярата.
Важна задача на Църквата е тя да бъде мисионерска и да се грижи не само за тези, които са кръстени и редовно практикуват вярата си, но също и за тези, чийто религиозен живот е прекъснат и които по една или друга причина са престанали да идват на църква, както и за неповярвалите, за да може и в техния живот да работи Исус Христос. За да се изпълни тази задача и за да се предотврати опасността хората да се превърнат в консуматори на култа – да приемат тайнствата и литургиите само за себе си, трябва да се работи за реевангелизацията. Практиката показва, че във всяка една енория средно едва 20% от хората, фигуриращи в нейните статистики, имат активен религиозен живот, което означава, че те редовно участват в литургиите в неделни и празнични дни, вярват в реалното присъствие на Исус Христос в Евхаристията и в изповедта, поради което често се изповядват, причастяват и обожават Светите Дарове, вярват, че Исус Христос присъства в лицето на епископите и свещениците, както и в болните, което ги мотивира за дела на милосърдие, вярват в прославянето на Исус Христос на небето и затова Го призовават и отправят молитвите си към Него. Така че целта на неокатекуменалния път е не само затвърдяването на вярата на тези, които са кръстени и я практикуват. Друга негова цел е връщането на отпадналите от Църквата и привличането в Нея на неповярвалите.
Много важен момент в реализирането на тази втора цел са знаците, които дават хората в една християнска общност – знака на любовта, на физическото и моралното чудо. Докато Господ допуска много рядко физическото чудо и целта му е да даде сила на проповедта (вж. Деяния на светите Апостоли, излекуването на парализирания от св.Петър), за да повярват невярващите, моралното чудо, намиращо проявление в Църквата като общност на хора, които се обичат в размерите на кръста, може да има решаваща роля в привличането на стоящите извън Църквата. Истинският християнин е човек, който носи в себе си духа на възкръсналия Христос и затова братята и сестрите, които дават тези знаци, без често сами да го съзнават, но които се променят под влияние на Божието Слово, провокират у другите интерес и желание също да получат силата, която прави членовете на тези общности способни да прощават, да не протестират срещу изсипващите се върху им неправди, да работят неуморно и въпреки това да са изпълнени с мир и радост.
Големият въпрос е как да се сдобие човек с такава силна вяра? (Вж. Мт 14) Добре е да се знае, че вярата не е магия, която може да получим изведнъж, след което да си остане при нас. Тя е път, по който човек узрява за нея и неслучайно в ранната Църква катекуменатът е бил сравняван с бременност, която износва Христос. Така че християните католици дават свидетелство за своята вяра само в общността, чиито плодове са любовта и единството.