Catholic-news

Публикуваме свидетелството на едно момиче от Зимбабве от сайта на Движението на фоколарите www.focolare.org.

„Продавачка съм в един магазин за дрехи. Харесвам тази работа, защото ми дава възможност да градя отношения с клиентите. По-конкретно, една жена идваше често в магазина. Купуваше дрехи за дъщеря си, която живееше в Австралия. Караше ме да ги пробвам, защото, както казваше, съм приличала на дъщеря й. Споделяше ми за нея, дори и тайни неща.
Един ден я видях да идва както обикновено, но веднага забелязах, че в лицето й има нещо различно. Изглеждаше тъжна, уморена. Беше дошла, за да си поговорим. Бе разбрала, че дъщеря й имала връзка в Австралия с много по-възрастен от нея мъж. Клиентката и съпругът й искали дъщеря им да се върне, но само преди няколко дни по телефона тя им съобщила, че е бременна и иска да направи аборт. Жената бе объркана, гневна, ядосана. Въпреки всичко тя смяташе, че единството възможно решение е да се отърве от детето. Всъщност тя си се надяваше, че рано или късно дъщеря й ще се върне.
Винаги съм се опитвала да вникна в клиента и в това какво е неговото желание. Но в този момент почувствах, че наистина трябва да й кажа какво мислех. Исках да й помогна по някакъв практичен начин, а не само да споделя товара с нея. Поисках й телефонния номер на дъщеря й. Реших да се опитам да поговоря с нея. Молех се да успея да намеря точните думи. За моя изненада тя се зарадва, че можем да си поговорим! Каза ми, че искала да направи аборт, но че се надявала също така тя самата да умре. Товарът на мъката по нейното семейство бе още по-тежък, след това, което бяха направили за нея нейните родители. Тъкмо в тази тъга обаче аз усетих мъничката светлинка на надеждата, едновременно със скръбта, че може да накара родителите си да страдат. Тогава говорих с майка й, обяснявайки й, че дъщеря й съжалява и иска да започне отначало.
Всъщност по-късно се срещнах с дъщерята и приятеля й. Те не бяха направили аборт и дори искаха да се оженят, за да дадат семейство на детето. Бъдещите баба и дядо не можеха да намерят достатъчно думи, за да благодарят”.

(Туинет, Зимбабве)
Превод: www.catholic-news.bg