Catholic-news

Публикуваме пълния текст на размишлението, което Папа Бенедикт ХVІ произнесе вчера, 1 ноември 2012 г., на площад „Св. Петър“ в Рим, по време на молитвата „Ангел Господен“ по случай тържеството Всички светци:

Скъпи братя и сестри,
Днес имаме радостта да се срещнем на тържеството Всички светци. Този празник ни дава възможност да се замислим за двойния хоризонт на човечеството, който изразяваме символично с думите „земя” и „небе”: земята представлява историческия път, небето – вечността, пълнотата на живота в Бога. Този празник също така дава повод да размишляваме за Църквата в нейното двойно измерение: странстващата Църква във времето и тази, която празнува едно безкрайно тържество, небесния Йерусалим. Тези две измерения се обединяват в реалността на „общението на светците” – една реалност, която започва на земята и достига своя завършек в Небето. В земния свят Църквата е начало на тази тайна на единството, която обединява човечеството – тайна, изцяло съсредоточена в Исус Христос: Той е, Който въведе в човешкия род тази нова динамика – едно движение, което води към Бог и в същото време към единството и мира в пълния смисъл. Както казва Евангелието от Св. Иван (11, 52), Исус Христос умря, „за да събере наедно разпилените Божии чеда”, и това Негово дело продължава в Църквата, която е неразделно „една”, „свята” и „католическа”. Да сме християни, да сме част от Църквата, означава да се отворим за това единство като зърното, което се разтваря в земята, умирайки, и израства нависоко, към небето.
Светците – тези, които Църквата провъзгласява за такива, но също и всички светци, които само Бог познава и които днес също почитаме, интензивно са преживявали тази динамика. Във всеки един от тях по един много личен начин е присъствал Христос, благодарение на Неговия Дух, действащ чрез Словото и Тайнствата. И наистина, пребиваването в единство с Христос, в Църквата, не премахва индивидуалност, а я открива и преобразява със силата на любовта и й придава още тук, на земята, едно вечно измерение. По същество това означава да станем сходни с образа на Божия Син (срв. Рим 8, 29), изпълнявайки плана на Бога, Който сътвори човека по Свой образ и подобие. Това съединение с Христос ни открива, както казах, също и единството с всички други членове на Неговото мистично Тяло – Църквата, единение, което е идеално в „Небето”, където няма никаква изолация, конкуренция и разделение. Още на този свят ние можем да предусетим красотата на този живот, изпълнен с пълно отваряне за отношение на любов към Бога и братята, бидейки сигурни, че ще можем да достигнем до Бога в ближния и до ближния в Бога. С тази вяра, пълна с надежда, ние честваме всички светци, а утре се готвим да възпоменем всички починали вярващи. В светците ние виждаме победата на любовта над егоизма и смъртта, виждаме, че следването на Христос води към живот, вечен живот, и придава смисъл на настоящето, на всеки един преминаващ момент, за да го изживеем с любов и надежда. Само вярата във вечния живот ни прави способни истински да обичаме историята и настоящето, но без привързаност, със свободата на поклонника, който обича земята, защото сърцето му е в Небето.

Източник: www.vatican.va
Снимка: www.news.va
Превод: www.catholic-news.bg