Catholic-news

Днес бях заведена от един Ангел в бездната на Ада. Това е място на голямо мъчение: площта му е невероятно голяма. Мъченията, които видях, са следните: първото мъчение, което представлява Адът е загубата на Бог; второто – непрекъснатият упрек на съвестта; третото – че тази съдба никога повече няма да се промени; четвъртото – огънят, който прониква душата, без да я унищожава; това е страшно мъчение; огънят е чисто духовен, запален от Божия гняв; петото мъчение – постоянна тъмнина и ужасно задушаваща миризма; въпреки че е тъмно дяволите и прокълнатите души се виждат едни други; те виждат всяко зло у другите и у самите себе си; шестото мъчение е непрекъснатата компания на дявола; седмото мъчение е ужасното отчаяние, омразата срещу Бог, богохулствата, проклятията, ругатните. Това са мъчения, с които страдат всички прокълнати заедно, но това още не е краят. Има също и отделни мъчения за душите, именно мъченията на сетивата. Това, с което е грешила отделната душа, с това тя е измъчвана по ужасен , невъзможен за описание начин. Има страшни пещери и пропасти на мъчение, където едното се отличава от другите. Можех да умра пред лицето на тази ужасна мъка, ако всемогъществото на Бога не ме държеше. Грешникът трябва да знае, че с който сетивен орган греши, с него ще бъде измъчван през цялата вечност. Пиша за това по заповед на Бога, така че никоя душа да не бъде придумвана, че няма Ад или пък, че там не е бил никой и никой не знае как е там.

Аз, сестра Фаустина, бях по Божие повеление в бездните на Ада, за да съобщя на душите и да свидетелствам, че Адът съществува. Сега не мога да говоря за това, защото имам заповед от Бога да оставя това писмено. Дяволите имаха голяма омраза към мен, но по Божия заповед трябваше да ми се подчиняват. Това, което съм записала е бледа сянка на нещата, които видях. Едно можах да забележа, че там са най-вече души, които не са вярвали в Ада.

Когато дойдох на себе си, не можех да се възстановя от ужаса колко много страдат душите там. Затова още по-пламенно се моля за обръщането на грешниците. Без отдих се моля за Божието Милосърдие за тях. О, Исусе мой, предпочитам да търпя мъчения до края на света, отколкото да Те обидя и с най-малкия грях.

Из дневника на света Фаустина Ковалска, §741

Превод: „Католически новини“