Catholic-news

Размишление върху евангелския откъс
за 32-а Обикновена неделя

Възлюби Бога и своя ближен. Тези думи на Христос може и да не ни звучат така потресаващо, както са звучали за Неговите слушатели тогава. Става дума за това, че първата и най-голяма заповед е заповедта да обичаме Бог с цялото си сърце и душа. В онези времена това не било нещо ново. Тази заповед я срещаме в Стария завет (срв. Втор 6, 4-9). Но да поставиш на същото ниво и заповедта да обичаш другите хора – това вече било нещо революционно.
Исус Христос поучавал, че тези две заповеди са неразривно свързани помежду си. Ако някой принесе при олтара дар и знае, че неговият брат има нещо против него, то той трябва първо да отиде да се помири със своя брат (срв. Мт 5, 23). Св. Иван изразява така тази мисъл: „Който казва „обичам Бог”, а ненавижда своя брат, той е лъжец; защото как може да не обичаш брата си, когото виждаш, а да обичаш Бог, Когото не виждаш?” (1 Ив 4, 20).
Когато обичаме Бога с цялото си сърце, тази любов по естествен начин преминава и в любов към хората. Вероятно това става така, защото Бог ни е създал по Свой образ и подобие. Във всеки от нас има Негов отпечатък. Затова когато се гледаме един другиго, ние не виждаме нещо по-различно от едно отражение на Бога. От друга страна, Господ обича всеки от нас така ревностно, че е невъзможно да постъпва с него без любов, без при това да е оскърбен самият Бог.
Исус ни призовава да се обичаме така силно, както обичаме Него. Това невинаги е лесно. Колкото повече искаме да обичаме някого, толкова по-трудно ни се отдава това. Но нашият Отец е готов да ни помогне. Той очаква ние да направим първата стъпка и тогава със Своята благодат Той ще смекчи нашите сърца.
„Господи, помогни ми да виждам Твоето отражение в хората, които ме заобикалят, особено в онези, които ми е трудно да обичам. Обичам Те, Господи. Помогни ми да обичам ближните си като самия себе си!”.

Превод: www.catholic-news.bg