Неокатекуменален катехизис: Природната религиозност не е вяра
Неокатекуменалният катехизис, който се провежда всеки вторник и четвъртък в катедрала „Св.Йосиф“, София, продължи тази вечер (бел. на ред. вторник)в изследване на причините за духовната криза, в която се намират съвременните християни и в посочване на последиците от нея. Отец Елко Терзийски OFM Cap. обясни, че все по-рядкото и по-слабо проявяване на характерните за християнството знаци на любов към ближния и на единна общност както в енорията, така и в цялата Църква се дължи на връщането на съвременния човек назад към природната религиозност, която всяко човешко същество носи в сърцето си от незапомнени времена, осъзнавайки, че има някой, който го надвишава. Няма знак на равенство между християнството и природната религиозност, между вяра и религия. Природната религиозност, изразяваща се само в действия, като например принасянето на омилостивителни жертви в Стария Завет, кара човека да идва на църква, когато се вижда изправен пред някакъв проблем, с който не може да се справи сам и да търси някой, който да му помогне, като по магически начин разреши трудностите му, т.е. той идва на църква не от вяра, а от страх да не изгуби това, което има. За разлика от религията вярата се познава по плодовете и се проявява само там, където има любов и единство. Изоставянето на вярата и връщането към природната религиозност е довела до големите проблеми на дехристиянизацията и десакрализацията.
Десакрализацията е загубата на уважение от страна на човека към всичко, което е свято. В преклонението си пред материалните богатства и пред достиженията на техниката човекът се чувства сигурен и смята, че няма нужда от Бог, докато не изпадне в някаква трудност, когато той се опитва да дава знаци на единство и любов, но от страх, без Бог. Дехристиянизацията представлява несъответствие между вяра и живот, изразяващо се в двойственост на поведението – едно, благочестиво, за храма и друго, напълно различно, агресивно, за света извън него и поради липсата на вяра проява само на религиозност, характеризираща се само с молитви, ритуални действия , отделеност от другите и незаинтересованост за тях.
Решение за борба с тези проблеми дава Втори Ватикански Събор: по отношение на десакрализацията той предложи обновената литургията, която да става все по-жива, служена като диалог между председателстващия свещеник и хората, участващи в нея, а относно дехристиянизацията – теологическото обновление, което въвежда по-голяма яснота, докато преди това всичко е било затворено в догми и трактати. Още един важен път за преодоляване на тази криза е въведеният от Римо-Католическата Църква икуменизъм – диалог за единство между християните от различните клонове. Съществен момент за решаването на тези проблеми са създадените общности в Църквата, които давайки знаци на вярата помагат на околните да се върнат на пътя на истината. За отбелязване е, че от споменатите на миналия катехизис 20% активно участващи в литургиите и приемащи тайнствата едва 1,5% са наистина зрели християни, които действително носят Исус Христос в сърцето си и дават плодове на вярата. Този процент и половина истински християни не е доказателство за неуспеха на Исус Христос, а напротив – потвърждение на думите му, че тези негови верни последователи са светлината, квасът и солта на света, които ще помогнат на хората да надраснат с нищо непомагащата природна религиозност и да намерят правилен път за цял живот. Светлина, защото те са като мощна лампа, показваща на всички останали, слепи в окръжаващия ги непрогледен мрак, как да стигнат до изхода; квас, защото също както малкото количество мая, нужна за заквасване на тестото, първите християни са заквасили човешката цивилизация, а в съвременната консумистка епоха християните повдигат цялата маса; сол, защото както тя придава вкус на храната, така и християните давата нов вкус на хората, изгубили смисъла на живота, осоляват и останалите. Христос разбива погрешната представа за търсене на щастието в парите, което е породено всъщност от страха от смъртта, а християните, вярвайки, че животът продължава и след физическата смърт приемат всичко, което им е дадено от Бога – семейството, съпруга, съпругата, децата, прощават на тези, които ги мразят и убиват като свети Стефан, и Бог започва да действа в тях и те стават знаци за останалите.
Новини: Актуално












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар