Catholic-news

Тези дни енория „Свети Йосиф“ в София даде подслон на младата поклонничка Еда Волф, която върви пеш към Йерусалим. Двадесет и пет годишната германка завършила богословие през юли това лято и на 8 август тръгнала от родината си към свещения град. Идеята да изживее лично този тежък и дълъг преход назрявала у нея в продължение на близо три години, а желанието и да тръгне на поклонение се породило от опита на нейни приятели, които вървели като поклонници от Германия до Сантяго де Компостела, до Рим или до Йерусалим и се съчетало с голямата и мечта да посети това свято място. На въпроса защо върви сама Еда обяснява, че по начало желанието и било да има и други спътници, но да намериш някой, който да се съгласи да тръгне на такъв дълъг път било наистина трудно. Приятел, с когото първоначално планирали да вървят заедно, се отказал няколко месеца преди тръгването. Еда финансира напълно сама този преход с наследството, което получила от своя дядо. Зад гърба си тя има извървени вече 2200 километра. От Германия до Виена вървяла по пътя на свети Яков, т.е. един от маршрутите, водещ поклонници към Сантяго де Компостела. След това покрай Дунав преминала още през Словакия, Унгария, Хърватска, Сърбия и в момента се намира в България. Границите прекосява без проблеми, но под учудените погледи на всички, защото е единственият пешеходец там. Споделя, че най-голяма опасност за поклонника са автомобилите, затова, доколкото е възможно, се избягва вървенето по шосета. Придвижва се само денем, като изминава средно по 35 километра на ден. Маршрутът е направила сама, ориентира се по картите, които носи със себе си. Една от трудностите, пред които е изправена е намирането на подслон за през нощта. Обикновено нощува в църкви и манастири, но гостоприемство и оказват също напълно непознати хора и семейства. Във Виена се скъсал първият и чифт обувки, малко по-нататък се счупил фотоапаратът и, така загубила и всички направени дотогава снимки. Не носи със себе си нито телефон, нито някакво друго средство за комуникация. Връзка с близките си осъществява, ако е възможно, по интернет в местата, на които нощува. Понякога се налага по-дълъг престой, докато поправи това, което се е повредило от вещите и или докато набави нови. Раницата и тежи 15 килограма. Какво да има в нея под ръка за из път, така че нито да и липсва, нито да бъде излишно разбрала миналото лято, когато вървяла известна част от пътя, водещ към Тезе, Франция. Обикновено потегля за следващия преход рано, използва тишината и самотата, за да се моли с Броеницата и с много други молитви, а вечер изпитва умора. На въпроса дали не я е страх отговаря естествено, че и това се случва понякога… Вижда много нови и различни неща, но това, от което най-вече се учи и което най-много я впечатлява са хората, които среща. Един надпис, който видяла по пътя, се запечатал в съзнанието и: „С благодарност назад, с кураж напред, с вяра нагоре“. Как приели родителите и това нейно намерение? Еда се усмихва – майка и, естествено се тревожела, но същевременно била и много горда от нейните успехи. Настоящата и цел е Истанбул. Изпреварва напиращия въпрос как ще се справи, като навлезе на територия, населена предимно от мюсюлмани и казва, че е спокойна, защото от разказите на приятели, преминали вече по този път знае, че в Турция не само местните християни са много дружелюбни и гостоприемни, но и мюсюлманите заради своята поклонническа традиция са приятелски настроени и се отнасят с много уважение и разбиране към поклонниците. Маршрутът и предвиждал да мине през Сирия, но тъй като това сега не е подходящо поради размириците там, от Южна Турция ще се насочи с кораб към Кипър и оттам до Хайфа, откъдето отново пеш ще измине оставащото разстояние до Йерусалим, където се надява да пристигне около Рождество Христово. Там ще остане до Великден или до Петдесетница, като се надява, че ще успее да си намери работа в някое кафене, за да си осигури препитанието. Обратния път към дома ще измине с кораб до Северна Италия, откъдето може да продължи и пеш.
Вземаме си довиждане с Еда, обещавайки и нашата молитва, а тя ни уверява в нейната за нас. По особен начин решават да я придружават по нейния път първите присъединили се към една нова инициатива у нас за духовно поклонничество, като ще и подаряват всеки ден всичко, с което успяват да изразят вярата си – участието си в Светата Евхаристия, Светата Броеница, обожанието на Светите дарове, както и своите трудности и болки.
На добър час, Еда и успешно пристигане в Йерусалим!